О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София 05.08.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 юли 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 683/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2,изр. последно ГПК.
Образувано е по частна жалба от А. В. Й. против определение № 418 от 21.7.2009 г. по ч.гр.д. № 388/09 г. на ВКС, състав на І г.о., с което са оставени без разглеждане подадените от него частни жалби вх. № 1* и вх. № 1* от 21.04.2009 г.
В частната жалба са наведени доводи за недопустимост на обжалваното определение, тъй като съдът се е произнесъл с общ съдебен акт по двете частни жалби, а също и за неправилност на изводите му, че жалбите са подадени след изтичане на срока за обжалване на атакуваните с тях определения.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема за установено:
Производството по ч.гр.д. № 388/ 09 г. по описа на ВКС, І г.о., е било образувано по две частни жалби, подадени от А. В. Й. – частна жалба вх. № 1* от 21.04.2009 г., с която е обжалвано определението на Софийски градски съд, постановено на 11.05.2006 г. по гр.д. № 4387/02 г., с което е прекратено частично производството по делото за делба по отношение на два парцела, находящи се в с. М., и частна жалба вх. № 1* от 21.04.2009 г., с която се обжалва определението на Софийски градски съд по същото дело, постановено на 23.12.2005 г. за връщане на подадена от А. Й. частна жалба от 20.01.2004 г. против определение от 10.06.2006 г., за частично прекратяване на делото за делба по отношение на земеделски земи, находящи се в землището на с. Н. село, Общ. Свиленград.
За да направи извод, че частните жалби са недопустими като подадени след изтичане на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, съставът на ВКС е приел, че този срок е започнал да тече най – късно на 17.05.2007 г., когато съдът е приложил разпоредбата на чл. 51, 2 ГПК, след като многократно жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес и това е било удостоверено по надлежния начин от длъжностните лица, връчващи призовките.
Обжалваното определение е правилно.
От данните по делото се установява, че в продължение на около 2 години съдът е предприел многократни опити да съобщи на жалбоподателя по предвидения в ГПК ред определението от 23.12.2005 г. и това от 11.05.2006 г. Изпращаните до него съобщения са връщани в цялост, с отбелязване, че лицето не живее постоянно на посочения адрес и рядко посещава същия. В същия смисъл са и докладните записки от сътрудниците при ОЗ ”О” София, които са посещавали адреса, за да връчат съобщенията, но поради отсъствието на жалбоподателя това е било невъзможно.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че след като страната не е напуснала посочения от нея адрес, разпоредбата на чл. 52, ал.2 ГПК/ отм./ не може да се приложи. Разпоредбата на чл. 51, ал.1 ГПК/ /отм./ вменява в задължение на страната когато промени за постоянно или временно адреса, който е посочила по делото или на който веднъж е била призована, да уведоми съда за новия си адрес. След като жалбоподателят твърди, че начинът му на живот е налагал чести отсъствия за по – дълги или по – кратки периоди от адреса, посочен от него по делото, е разполагал с други процесуални възможности, чрез които да обезпечи нормалното връчване на адресираните до него съдебни книжа, за да охрани своите интереси и да не препятствува разглеждане на делото. За съда не съществува задължението да издирва друг адрес, на който да извърши връчването на съобщенията.
С оглед на това правилно в обжалваното определение е прието, че срокът за обжалване на определенията на Софийски градски съд за връщане на подадената от А. Й. частна жалба от 20.01.2004 г. и от 23.12.2005 г. е започнал да тече от 17.05.2007 г., когато е направен извод за наличието на предпоставките за приложение на чл. 51, ал.2 ГПК. Спрямо този срок, който е най- благоприятен за жалбоподателя, частните му жалби, подадени на 21.04.2009 г. се явяват просрочени и правилно са оставени без разглеждане.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 418 от 21.7.2009 г. по ч.гр.д. № 388/09 г. на ВКС, състав на І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: