1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
[населено място], 06.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2248/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1222 от 4.06.2012г., постановено по ч.гр.дело №1698/2012г. на Софийския апелативен съд, гр. колегия, четвърти състав, с което след отмяна на определението на СГС от 26.01.2012г. по гр.дело № 997/2011г. ЗК [фирма] е осъдена да заплати на ЗД [фирма] – София разноски в размер на 19540 лв. Жалбоподателят ЗК [фирма] моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Касационнато обжалване обосновава с критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Определението на САС е обжалвано от третото лице Т. И. Т. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 1с молба да бъде отменено. Твърди, че съдът неправилно е приел, че от страните не е направено възражения за прекомерност, като се позовава на молба от 5.12.2011г. Счита, че касационното обжалване следва да се допусне при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба ЗД [фирма] излага съображения за недопустимост на частната касационна жалба на ЗК [фирма] , тъй като не са изложени основания по чл.280 ГПК. Счита частната касационна жалба за неоснователна, тъй като САС е съобразил реда за обжалване на определението в частта за разноските и правилното прилагане на чл.78, ал.2 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частните касационни жалби са депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.
Въпреки процесуалната допустимост на частните касационни жалби, обусловени от тяхната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С решение от 4.12.2011г. , постановено по гр.дело № 997/2011г. СГС е отхвърлил иска на ЗК [фирма] срещу ЗК [фирма] за сумата от 113 508.03лв.по чл.213 , ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, представляваща изплатено на трето лице застрахователно обезщетение, поради плащане в хода на процеса. Уважен е иска на ищеца ЗК [фирма] срещу ЗК [фирма] за законна лихва върху главницата от 113 508.03лв. за времето от 10.03.2011г. до 5.04.2011г. и е отхвърлено искането за присъждане на разноски. Решението не е обжалвано от страните по делото, вкл. и от конституираното в процеса трето лице Т. И. Т..С определение от 26.01.2012г. в производство по чл.248 ГПК СГС е оставил без уважение молбата на ЗД [фирма] за изменение на решението в частта за разноските. След сезиране с частна жалба, САС, като въззивна инстанция, е счел за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, след преценка на данните по делото. Съобразен е факта, че ответникът е платил на ищеца искова сума след получаване на отговора на исковата молба, с който е оспорил основателността на иска. Изводът на съда е, че след като искът е оспорен, дори и при доброволно плащане, разноски се дължат по чл.78, ал.2 ГПК, в случая документирани в размер на 19 540 лв.
По частната касационна жалба на ЗК [фирма]:
Няма формулиран конкретен правен въпрос – материалноправен и/или процесуално правен, който да попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Изложението съдържа доводи за неправилност на определението на САС, които не могат да бъдат преценявани във фазата по допустимост на касационното обжалване. Касаторът излага само част от фактите от значение за освобождаването на ответника от заплащане на разноски по чл.78, ал.2 ГПК, съобразени от въззивния съд, а именно, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, тъй като е конституиран допълнително, след оттегляне на иска спрямо първоначалния ответник, трето лице помагач и деликвент и е платил исковата сума в хода на процеса, но не и онези факти, въз основа на които е направен решаващия извод, а именно, че преди плащането, с отговора на исковата молба искът е бил оспорен от жалбоподателя. Не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по приложението на чл.78, ал.2 ГПК. Текста на закона е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване – разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което независимо от извънсъдебното поведение на ответника преди завеждане на делото, когато той оспорва иска и съдът признае иска за основателен, то ответникът дължи и съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В обобщение на горното касаторът не обосновава нито една от двете предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. По частната касационна жалба на Т. И. Т.:
В Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по приложението по чл.78, ал.2 ГПК, а именно: ” в случай, че в хода на производството по делото по иска на ищеца ответникът е заменен с друг ответник и в хода на производството е оттеглил направеното оспорване на иска и е заплатил дължимата сума, следва ли на ищеца да се присъждат лихви за забава от подаване на исковата молба в съда до датата на плащане на процесната сума и не следва да му се присъждат направените разноски”. Въпросът дължат ли се лихви за забава в случая не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК доколкото решението в частта, с която е уважен иска за лихви е влязло в сила поради необжалването му и по него въззивният съд не се е произнесъл. По допълнителния критерий по т.3, на чл.280, ал.1 ГПК следва да се имат предвид изложените по – горе мотиви.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1222 от 4.06.2012г.г., постановено по ч.гр.дело № 1698/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: