О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
С., 06.07.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2901/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. З. от гара Е. П. срещу решение № 839 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 3627/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2774 от 16.04.2013 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-16 състав. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 409 ТЗ /отм./ срещу [фирма], [населено място] за сумата 26 263 лв. – заплатено застрахователно обезщетение.
Касаторът поддрържа, че обжалваното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за погасяване на процесното вземане по давност с твърдението, че за начало на давностния срок следва да се счита моментът, когато е заплатил обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на пострадалия от причиненото от него пътно-транспортното произшествие, а не датата на застрахователното събитие, както е приела въззивната инстанция.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. При отказ на застраховател, участвал като трето лице-помагач в един чужд исков процес, да изплати дължимото се от ответника в този процес обезщетение, и с факта на изплащане на присъденото на увредените лица обезщетение от застрахования, разполага ли последният с право да претендира това, което е платил срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, по отношение на който постановеното решение има установително действие; 2. При положение, че застрахованият, платил присъденото на увредените лица обезщетение, разполага с право на регрес срещу застрахователя за това, което е платил, т. е. с право на самостоятелен регресен иск, не следва ли в този случай да бъде приложена общата давност по чл. 110 и следващите от ЗЗД и от кой момент следва да тече тя”.
Ответникът – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 25.09.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изцяло извода за неоснователност на предявения от Х. Д. З. срещу [фирма] иск по чл. 409 ТЗ (отм.) поради погасяването на процесното вземане по давност. Според решаващия състав, доколкото правото на ищеца да иска възстановяване на платеното от него обезщетение на увредените при пътно-транспортното произшествие лица произтича пряко от договора за застраховка, съгласно изричната норма на чл. 392 ТЗ (отм.), а и с оглед относимата към случая задължителна съдебна практика – т. 14 от ППВС № 7/77 г., петгодишната давност за погасяване на това негово право започва да тече от настъпването на застрахователното събитие, а не от плащането на обезщетението. Като неоснователно въззивният съд е преценил позоваването от страна на въззивника на установителното действие на влязлото в сила решение от 20.03.2003 г. по гр. д. № 315/2002 г. на Софийски окръжен съд в отношенията между страните, предвид участието на застрахователя в качеството му на трето лице-помагач, а също и доводите за спиране и прекъсване на давността. В тази насока е изразено разбирането, че участието на застрахователя в приключилия исков процес по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента не води до промяна относно началния момент на специалния петгодишен давностен срок по чл. 392 ТЗ (отм.).
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първият от поставените от касатора въпроси за това, дали застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” разполага с иск срещу застрахователя за обезщетението, платено от него на увредените лица, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като този въпрос не е релевантен за изхода на правния спор. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд не е отрекъл правото на ищеца да претендира от застрахователя сумата, платена от него, в качеството му на застрахован делинквент, на увредените от процесното произшествие лица за обезщетяване на претърпените от тях вреди. Отхвърлянето на иска е резултат единствено от приетото от съдебния състав за основателно възражение на ответника-застраховател за погасяване на вземането на ищеца по давност. Ето защо, така поставеният въпрос няма характер на обуславящ за изхода на делото и поради това по отношение на него не следва да бъде извършвана преценка за наличие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
К. контрол не би могъл да бъде допуснат и по втория въпрос, въпреки че същият отговоря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид непосочването на конкретна съдебна практика, заявените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК се явяват недоказани. Независимо от това, следва да се отбележи, че по този въпрос е налице практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, имаща задължителен характер за долустоящите инстанции, която се споделя напълно и от настоящия състав. В решение № 144 от 26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на ІІ т. о. е прието, че правата по договора за застраховка „Гражданска отговорност” се погасяват с изтичането на петгодишна давност, считано от настъпването на застрахователното събитие. Наличието на посочената практика и съответствието на въззивното решение с нея изключват възможността за допускане на касационното обжалване както на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, така и на основанието по т. 3 на същия член.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 839 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 3627/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: