3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 09.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2918 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. С. Л., чрез адвокат М. М. срещу определение № 24659 от 20.02.2013 г. по ч.гр.д. № 15087/2013 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт и твърдения, че при постановяването му са нарушени съдопроизводствените правила, тъй като ищецът има правен интерес да установи неистинност на официален документ.
Ответниците по частната жалба – наследници на Г. С. Н., починал на 17.06.2012 г., не са взели становище.
С определение № 24659 от 20.02.2013 г. по ч.гр.д. № 15087/2013 г. на Софийски градски съд се потвърждава определение от 17.06.2013 г. по гр.д. № 58419/2012 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на ищеца Е. С. Л., поради липса на правен интерес. В. съд е приел, че официалният документ е бил представен по гр.д. № 5840/2005 г. по описа на СРС, 30 състав и не е бил оспорен по това дело, което е приключило с влязло в сила решение, поради което не е налице правен интерес за участвалите в делото страни да оспорват истинността на документ в производство по чл.124, ал.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК. В конкретния случай, частният жалбоподател е посочил правни въпроси, които счита, че обуславят изводите на съда и са от значение за правилното решаване на делото, а именно, дали е ограничено със срок установяването на престъпление свързано със съставянето на официален документ, както и ако заинтересованото от оспорването му лице не е знаело по време на исковото производство, по което е бил представен официалния документ, че той е неистински, не следва ли да се признае неговата неистинност в друго производство по чл.124, ал.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че поставеният въпрос, дали е ограничено със срок установяването на престъпление, свързано със съставянето на официален документ, не е обусловил правните изводи на съда, поради което по отношение на него не са налице основания за допускане на касационно обжалване (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1). В случая, съдът е разгледал процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, поради което поставеният материалноправен въпрос не е относим към предмета на спора.
Не следва да се допусне касационно обжалване и по втория повдигнат въпрос, който, независимо че обуславя крайните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, с което се оставя без уважение частната жалба срещу определението за връщане на исковата молба, не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Всеки може да предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ, когато има интерес от това (чл.124, ал.4 ГПК). Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно, но в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявения иск. По реда на чл.124, ал.4 ГПК може да се оспори истинността на документ, без значение от това дали е частен или официален и доколко обвързва съда, стига да се твърди, че засяга правната сфера на оспорващия. С Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се даде отрицателен отговор на въпроса, допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК на влязлото в сила решение, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срокът за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. Изводите на въззивния съд са съобразени изцяло с установената трайна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, включително и по отменения Граждански процесуален кодекс, според която влязлото в сила решение по чл.97, ал.3 ГПК /отм./, не е основание за отмяна по чл.231, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Поставеният процесуалноправен въпрос в изложението към касационната жалба е решен в съответствие с Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което е недопустимо да се предяви иск за установяване неистинност на документ на основание чл.124, ал.4 ГПК, който е бил включен в доказателствения материал по приключило гражданско дело и в него е взела участие страна, която е имала правната възможност, но е пропуснала срока да го оспорва. Няма значение на какво се дължи пропускът – незнание, небрежност или процесуално нарушение, след като пропускането е свързан с липсата на положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В този случай предявеният иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК е недопустим.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24659 от 20.02.2013 г. по ч.гр.д. № 15087/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.