О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 10.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1706/ 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 16.04.2009 г. по гр.д. № 4347/99 г. на Софийски градски съд е уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, като е признато за установено, че договорът за покупко- продажба от 15.08.1968 г., с който държавата е продала на С. Ц. Г. един апартамент в гр. С., бул. “., № 21, с площ 219, 18 кв. м. е нищожен поради нарушение на чл.8 от Закона за наемите.
Ответниците- наследници на С. Г. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, ката развиват доводи за недопустимост, а по същество намират решението и за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на трите основания по чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предмет на иска по чл.7 ЗВСОНИ са били пороци на договора, с който ответникът е придобил от държавата процесния имот, бивша собственост на наследодателя на ищците А одържавен от него на основание ЗОЕГПНС. Според районния съд основанието за признаване на договора за нищожен е нарушение на нормативните актове, при действието на които е извършена продажбата, а именно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 1967 г., тъй като се е твърдяло, че купувачът не е имал качеството на наемател- нарушение по чл.6 от наредбата, според който жилищата могат да се продават само на наематели, и нарушение по чл.8 от Закона за наемите, тъй като, преценено съгласно тези норми, придобитото жилище от 219, 18 кв.м. надхвърля жилищните нужди на семейството на купувача.
Районният съд е уважил иска по първото въведено основание за нищожност по чл.6 от наредбата, като приел, че купувачът не е имал качеството на наемател. Изложил е и мотиви по второто основание за нищожност с оглед твърдението за нарушение на чл.8 от Закона за наемите, като приел, че към разглеждания период тези норми са неприложими при продажбата на държавно жилище. В диспозитива на решението е посочено, че искът по чл.7 ЗВСОНИ се уважава поради допуснати нарушения на закона, без да се посочва конкретно чл.6 от наредбата и не е постановен диспозитив за отхвърляне на иска по основанието по чл.8 от ЗН.
Въззивна жалба срещу решението на районния съд са подали само ответниците, а ищците, които са били удовлетворени от решението, не са обжалвали за неуважаването на иска им във връзка с нарушението по чл.8 ЗН. Разглеждайки жалбата въззивният съд приел, че нарушението по чл.6 от наредбата не е налице, тъй като въз основа на допълнително събрани доказателства установил наличието на наемно правоотношение. В същото време намерил, че е налице основание за нищожност по чл.8 ЗН и затова уважил иска на това основание, а го отхвърлил във връзка с нарушението по чл.6 от наредбата.
1. Във връзка с така развилия се ход на процеса пред първоинстанционния и въззивния съд и постановените от тях решения се поставя и първият процесуален въпрос от касаторите, а именно докъде се разпростират правомощията на въззивния съд в разглеждания случай, при който районният съд е уважил иска на едно основание и липсва диспозитив за отхвърлянето му на другите предявени основания, както и жалба на ищците в тази част. Въпросът се поставя във връзка с допустимостта на решението на въззивния съд, който уважил иска на основанието, отхвърлено от районния съд, като се поддържа, че в подобна хипотеза се влошава положението на ответника, обжалвал решението само в частта и по основанието, на което искът е бил уважен. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС и се сочат т.14 и т.18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а също и противоречиво разрешаване от съдилищата, илюстрирано с представените р. № 37 от 22.11. 1999 г. по гр.д. № 462/ 98 г. , р. № 3359/ 29.12. 1977 г. по гр.д. № 2466/ 77 г. на ІІ г.о., р. № 831 от 14.01.2005 г. по гр.д. № 555/2004 г. на І г.о., решение от 19.03.2007 г. по т.д. № 935/ 2006 г. и р. № 1117/ 17.11.1986 г. по гр.д. № 662/ 86 г., ІІ г.о.
2. Поставя се и въпросът дали съдът въобще е бил сезиран с редовна искова молба в срока по чл.7, ЗВСОНИ и дали същата е била надлежно поправена с молбата от 14.05.1993 г., подадена от Л. П. , която към този момент не била като адвокат. По този въпрос се твърди противоречие с т.4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. и т.7 от ТР № 2/ 2005 г. на ОСГК на ВКС.
Въпросите са съществени от гледна точка допустимостта на производството и затова следва да се разгледат във връзка с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
3. Относно въпроса формира ли се сила на присъдено нещо по тази част от мотивите към решението на районния съд, с които не се възприема дадено основание за нищожност, но не е постановен изричен диспозитив в този смисъл, се поддържа допустимост на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като ако се изоставя тълкуването, дадено с т.18 от ТР № 1 от 1.04.2001 г. на ОСГК, това е свързано с установява на нова практика и попада в обосновката на хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. 4. Приложението на нормите по чл.8 ЗН във връзка с преценката за законосъобразност на продажбите на жилища, извършени от държавата по реда на НПЖДЖФ се поставя и като съществен материалноправен въпрос, по който липсвала съдебна практика и затова и по него се поддържа наличие на основание за разглеждане на жалбата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, наведените доводи и представената съдебна практика следва да се приеме, че по първия процесуалноправен въпрос не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане. Всички аспекти на въпроса са намерили разрешение в т.15 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, при разглеждане на правомощията на въззивния съд във връзка с произнасянето по искове, предявени при условията на евентуалност. В конкретния случай решението е в пълно съответствие и въззивният съд е действал съобразно разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение. Обикновено с предявяване на исковете по чл.7 ЗВСОНИ се посочват няколко нарушения на закона, като за ищеца е достатъчно искът да се уважи при наличието само на едно от тях, поради което следва да се приеме, че доколкото всяко основание съставлява отделен иск, те са предявени в условията на евентуалност, като главен се явява този иск, който е бил и уважен. Както е посочено в ТР № 1/ 2001 г., с произнасянето за първи път от страна на въззивния съд по евентуалния иск не се накърнява принципа на диспозитивност в процеса, нито се влошава положението на обжалващата страна, тъй като претенцията е била заявена още пред първоинстанционния съд и страните са имали възможност да организират защитата си, а в конкретния случай, тъй като въпросът е изключително правен, не е било необходимо и събирането на други доказателства освен преписката за продажба, в която има данни за площта на жилището и числеността на семейството на купувача.
По втория процесуален въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като трайна съдебна практика е съгласно чл.100, ал.4 ГПК / отм./, че поправената в срок искова молба се счита за редовна с обратна дата от момента на подаването й, като е без значение, че молбата за изправяне нередовностите е подадена от лице извън тези от категорията по чл.20 ГПК / отм./, тъй като действията му са били потвърдени от страната и редовния й пълномощник.
Третият процесуален въпрос също не обосновава необходимост от допускане на обжалването, тъй като той е решен с т.18 от ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, с което се изостави практиката за т.н. решаващи мотиви и се прие, че в сила влиза само диспозитива на решението. Този принцип важи и при разглеждането на искове, съединени при условията на евентуалност.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалването не следва да се допуска и по поставения материалноправен въпрос за приложението на нормите на чл.8 от ЗН при продажбите, извършвани по реда на НПЖДЖФПНС от 1957 г. и НПЖДЖФ от 1967 г. Въпросът не е нов за практиката на ВКС, тъй като се е поставял в производствата по чл.7 ЗВСОНИ от момента на разглеждане на тези искове. Действително в самата наредба от 1967 г., както и в тази от 1957 г. няма визирани норми за размера на жилището, което може да се закупи, нито се препраща към нормите по Закона за наемите или Закона за наемните отношения, поради което е изразявано разбиране, че тези норми се отнасят само за настаняването под наем, но не и при придобиването на собствено жилище и аналогия на закона е недопустима. В практиката на ВКС обаче е възприето становището, че посочените норми могат да служат за преценка и сравнение доколко продажбата отговаря на изискването жилището да се продаде на нуждаещи се граждани за задоволяване на жилищните и професионалните им нужди, когато нарушаването на това условие се поставя като основание за нищожност на договора. От друга страна нарушаването на нормите за настаняване рефлектира и върху законосъобразността на самата продажба, когато тя се извършва в полза на наемателя на жилището. В посочения смисъл са напр. р. № 1284/17.11.2008 г. по гр.д. № 6328/ 2007 г. на V г.о., р. № 1* от 10.03.1994 г. по гр.д. № 186/ 93 г. на ІV г.о., р. № 534 от 11.09.2009 г. по гр.д. № 3403/ 2008 г. на ІV г.о. и др. / последното постановено по реда на чл.290 ГПК/. Този подход е възприет и от въззивния съд, поради което следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане, тъй като по посочения въпрос е формирана съдебна практика и не се обосновава необходимост от промяната й- т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.04.2009 г. по гр.д. № 4347/99 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: