О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
гр.София, 14.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на девети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 548/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на областен управител на област Р. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 185/ 16.12.2008 г. по гр.д. № 356/ 2008 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд – Р. по гр.д. № 416/ 2008 г. в частта му, с която са уважени исковете, предявени против касатора от И. И. И. за отмяна на уволнението, извършено със заповед от 20.03.2008 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 1 405,44 лв. В останалата част въззивният съд е отменил първоинстанционният съдебен акт и е осъдил касатора да заплати на И. И. още 702,72 лв обезщетение за оставане без работа и 496 лв неплатено трудово възнаграждение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос – подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за промяна в изискванията заемане на една длъжност и кога тази изисквания действително са променени. Според касатора този въпрос е разрешен неправилно от въззивния съд, в противоречие в практиката, обективирана в решения на ВКС, ІІІ г.о. № 241 от 13.03.2007 г и № 2* от 09.01.2007 г. Изложени са и доводи, че притежаваното от работника образование, макар по-високо по степен, не съответства на новите изисквания и за това, че процедурата по уволнението е спазена. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – И. И. И. – не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът за това, подлежи ли на проверка от съда преценката на работодателя за въвеждане на нови образователни изисквания за определена длъжност, действително е съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Не могат да бъдат споделени обаче доводите на касатора, че това произнасяне е в противоречие с практиката, обективирана в посочените от него решения на ВКС, ІІІ г.о. № 241 от 13.03.2007 г и № 2* от 09.01.2007 г. И в двете решения на ВКС е възприето разбирането, че изменението на длъжностната характеристика и въвеждането на нови изисквания за дадена длъжност е въпрос на преценка на работодателя, която той извършва по целесъобразност. Тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Обаче в обжалваното въззивно решение не е прието нещо различно. Въззивният съд е счел уволнението за незаконно не защото работодателят не е имал право да промени изискванията за образование, а защото работникът отговаря на новите изисквания. Прието е, че И. И. има полувисше образование и специалност „учител по практика – Д. вътрешно горене”, което е в повече от изискването за заемане на длъжността – средно образование, Т. по механотехника, „Д”. В този смисъл правните изводи на въззивния съд не противоречат на тълкуването, дадено в цитираните две решения на ВКС, съответно не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Останалите повдигнати от касатора въпроси касаят правилността на обжалваното решение, а не допустимостта на касационното обжалване на същото. Същите не подлежат на разискване в производството по чл.288 от ГПК. И доколкото не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, искането в тази насока следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 185/ 16.12.2008 г. по гр.д. № 356/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: