ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 387
София, 19,06,2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 375 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ив. А. от Б. против решение № 140/19.01.2009 г. по т.д. № 983/2008 г. на Софийски АС, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от касатора срещу К. 2003 ООД-с. Долно Ц. , обл. Монтана, иск по чл.155,ал.1 ТЗ за прекратяване на К. 2003 О. , като неоснователен.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въпросът относно наличието или липсата на важни причини по чл.155,ал.1 ТЗ за прекратяване на дружеството, е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Приложени са пет решения на ВКС-ТК и други на въззивни съдилища.
Така формулираният от касатора съществен материалноправен въпрос, има ясна дефинитивност в доктрината и практиката, включително и представената от касатора, която възпроизвежда новелата на закона за прекратяване на дружеството по решение на съда. Наличието на важни причини, които налагат това, е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. Съгласно приложеното Р № 4887/16.05.2005 г. по т.д. № 786/2004 г. на ВКС-ІІ т.о., правната норма на чл.155,т.1 ТЗ не дефинира понятието важни причини и конкретната преценка е възложена на съда. В случая, конкретната преценка на въззивния съд за наличието на такива причини, би подлежала на проверка за правилност по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновава приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество
В. от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 140/19.01.2009 г. по т.д. № 983/2008 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: