O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 14.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1568 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 59984/23.08.2010 година на С. Д. Д. чрез адв. К. Р. -САК срещу Решение от 24.06.2010 година постановено по гр.възз.д Nо 831/2007 година на Софийския градски съд- II Б.
С посоченото решение ,Софийският градски съд по реда на чл.196 и сл .ГПК / отм./ е отменил решението на първата инстанция и е постановил ново, с което заявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС от С. Д. Д. срещу СУ ”Св.св.К. О.” София за предаване владението на недвижим имот- бивша нива с площ от 4 310 кв.м. м.”Д. Л.”, имот пл. Nо 96 от кв.172 по плана от 1921 година, попадаща по действащия регулационен план на м.”Л.” в кв. 170 УПИ-I ”за СУ К. О.”индивидуализиран по граници АБВГ по комбинираната скица по делото, е отхвърлен като неоснователен.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се мотивира с довод , че „въпросът за признаване правото на собственост е материално правен въпрос разрешен при наличие на противоречива практика представлява в своята кумулативна цялост основание за касационно обжалване. Сочат се Решение Nо 1249 от 25.11.1992 година по гр.д. Nо 982/1992 година на ВС- IV отд., Решение Nо 1243 от 01.07.1993 година по гр.д Nо 2351/1992 година на ВС-IV отд. и Решение Nо 1444 от 19.11. 2007 година по гр.д. Nо 265/2007 година на ВКС-V отд. ,Решение Nо 736 от 7.07.2007 година по гр.д. Nо 1080/2006 год. ВКС-II отд. и Решение Nо 83 от 15.08.1988 година по гр.д. Nо 47/88 на ОСГК на ВС .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация СУ”Св.св.К. О.” София, с който отговор се оспорва наличието на релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като посочените от жалбоподателката решения на съдилищата са неотносими към разгледания спор.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. /редакция до ДВ. бр.100/ 2010г./ и спазване на срока по чл. 283 ГПК.
Съгласно разясненията , дадени с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС за да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът следва да представи съществуваща противоречива съдебна практика на съдилищата, обективирана със влезли в сила решения по конкретно формулирания материално-правен или процесуално –правен въпрос.
В случая, доколкото може условно да се приеме , че има формулиран материално-правен въпрос: за признаване правото на собственост на недвижим имот в хипотезите на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ – т.е. на недвижими имоти отнети без законово основания или отчуждени не по-установения за това ред, представените решения на ВКС и ВС не могат да обусловят извод за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, по следните съображения:
Решение Nо 1249 от 25.11.1992 година по гр.д. Nо 982/1992 година на ВС- IV отд., в рамките на спора за собственост приема , че „ погрешното записване на парцела на името на друго лице няма отчуждително действие и не лишава действителния собственик от неговите права” , който извод сам по себе си няма нищо общо със спора за признаване право на собственост на основание чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ , по иска заявен от ищцата-касатор , в рамките на който проблема не касае погрешно записване на имота на друго лице , касае спор за наличието на законово основания за отчуждаването на имота на наследодателя на ищцата , притежаван към 1950 година.
С Решение Nо 1243 от 01.07.1993 година по гр.д Nо 2351/1992 година на ВС-IV отд. и Решение Nо 1444 от 19.11. 2007 година по гр.д. Nо 265/2007 година на ВКС-V отд. , състави на касационния съд приемат , че „отбелязването в актовете за държавна собственост, че проведена процедура по одържавяването на недвижимия имот, не доказва правата на собственост на държавата, щом за това записване не се представят и други първични писмени доказателства”.Тези решения не могат да се приемат за противоречиви при установяване правото на собственост , тъй като по делото изводите на съда са направени не въз основа на отразени обстоятелства по А., а въз основана многобройни писмени доказателства и констатациите на експертите относно промените на регулационния статут на имота от 1921 година , 1927 година и 1952 година и основанията за тези промени .
Неотносими като съдебна практика са и Решение Nо 736 от 7. 07. 2007 година по гр.д. Nо 1080/2006 год. ВКС-II отд. и Решение Nо 83 от 15. 08. 1988 година по гр.д. Nо 47/88 на ОСГК на ВС , с които се приема, че при признаване на собственост и предаване на владение, когато ответникът признава, че ищецът е бил собственик на имота, но вече не е такъв, защото го е продал или превал, активната легитимация на ищеца се явява безспорна с на доказване подлежи само възражението за продаване или предаване”, тъй като тези решения не обхващат хипотези на реституция по ЗВСОНИ.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 59984 / 23.08.2010 година, заявена от С. Д. Д. от[населено място] чрез адв. К. Р. -САК срещу Решение от 24.06.2010 година постановено по гр.възз.д Nо 831/2007 година на Софийския градски съд- II Б.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :