3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 388
С., 14.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 3348/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] [населено място] чрез адвокат В. Н., Софийска адвокатска колегия против определение № 1812 от 30.01.2013 г. по ч. гр. дело № 1975/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 1048199 от 16.11.2011 г. (уточнена с молба от 23.01.2013 г.) на [фирма] срещу разпореждане, с което в полза на заявителя Етажна собственост на [улица], вх. Г е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.09.2010 г. срещу длъжника [фирма] [населено място].
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е, че с частната жалба [фирма] е обжалвало разпореждане, с което е уважено заявление на кредитора, като в полза на Етажна собственост на [улица], вх. Г е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.09.2010 г. срещу длъжника [фирма] [населено място] за посочените в нея главница и лихви. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 413 ГПК, според която заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските и тъй като жалбата не съдържа оплаквания по отношение вземането за разноски е прието, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съдът е бил сезиран с частна жалба вх. № 1048199, уточнена с молба вх. № 7644 от 23.01.2013 г. в която жалбоподателят [фирма] е изложил съображения, че за издадената срещу него заповед за изпълнение е узнал при връчване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Ч. на 09.11.2011 г., към която бил приложен изпълнителен лист. Твърди, че заповедта за изпълнение не му е съобщена и сроковете по чл. 414 ГПК и чл. 419 ГПК по отношение на него не са започнали да текат, поради което на 16.11.2011 г. в законния срок от узнаването е направил възражение и едновременно с това е подал частната жалба срещу разпореждането, с което е уважено искането на кредитора на основание чл. 419 ГПК. Алтернативно е направено искане за възстановяване на срока за възражение.
От фактическа страна по делото се установява, че по заявление от 30.08.2010 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от Етажна собственост на [улица], вход Г, [населено място], на 20.09.2010 г. районният съд издал разпореждане, с което искането е уважено по отношение на длъжника [фирма] [населено място] за посочена главница, лихви и разноски. Заповедта за изпълнение не е съобщена на длъжника, видно от върнато в цялост съобщение до [фирма] (гр.д.42706/10г. СРС,60 с-в, л. 8) въпреки, че съдът е изискал доказателства за актуалната регистрация на дружеството. По делото не се намират доказателства, от които може да се направи извод, че заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника, но върху възражението на длъжника от 16.11.2011 г. по чл. 414 ГПК е поставена резолюция от 22.11.2011 г. „без разглеждане – след срока”. Резолюцията е поставена след като е подадена жалбата, оставена без разглеждане с обжалваното определение.
При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно. В частната жалба са изложени съображения, че заповедта за изпълнение не е била надлежно съобщена на жалбоподателя, поради което същият е подал възражение в срока от момента на узнаването, като алтернативно, ако това не се възприеме, е направено искане за възстановяване на срока. Тези твърдения не са били проверени от съда при разглеждане на жалбата, които имат съществено значение за делото, тъй като защитата на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение, без значение дали е издадена на основание чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, е чрез подаване на възражение. Те имат отношение към резолюцията от 22.11.2011 г., с която е прието, че възражението не е подадено в срок. Предвид изложените твърдения жалбата може да се квалифицира и като възражение по чл. 423 ГПК.
При тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за разглеждане на частната жалба като възражение по чл. 423 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА определение № 1812 от 30.01.2013Г. по ч. гр. дело № 1975/2012 Г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на частна жалба вх. № 1048199 от 16.11.2011 г. на [фирма] [населено място] по реда на чл. 423 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ