ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 388
София,16.07.2018 год.,
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 602/2018 година по описа на I г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх.№ 163729 от 05.12.2017г. от Г. И. К., В. М. К., Е. К. М., В. К. М., Й. Ц. К., А. Р. Й. и В. Р. К., чрез адв. Д., срещу въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV.6 въззивен състав № 6754 от 10.10.2017 г. по гр. д. № 14269/2010 г.
Ответникът [фирма] и третото лице помагач на страната на ответника [фирма] не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280, ал.З ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди решението на Софийския районен съд, 24 състав от 26.07.2010г. по гр.д.№ 17238/2007г., с което са отхвърлени предявените ревандикационни искове, въззивният съд е приел, че не е налице законосъобразна реституция в полза на ищците на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, тъй като към момента на постановяване на реституционното решение са били налице пречки за реалното възстановяване на собствеността по § 6, ал. 6 ЗППДОП (отм.). Теренът, в който се намира възстановеният на ищците имот, бивша кооперативна собственост, е бил предоставен от държавата за стопанисване и управление на [фирма], преобразувано в [фирма], като имотът е бил включен в капитала на дружеството, впоследствие приватизирано по силата на договора от 30.06.2003г., сключен между Агенцията за приватизация и [фирма], придобивайки по този начин статут на частна собственост към датата на влизане в сила на възстановителното решение на ОСЗГ – П. № 519 от 28.12.2005г. за процесния имот с пл.№ 61039. Към датата на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество правото на стопанисване и оперативно управление върху предоставения му имот е трансформирано в право на собственост на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./. Ограничението за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ следва да бъде зачетено при упражняване на косвен съдебен контрол за материалноправна законосъобразност на решението на органа на земеделска реституция във връзка с приложението на нормата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ по направеното изрично възражение от ответника, на когото реституционното решение е непротивопоставимо.
В изложението за допускане на касационното обжалване са развити преимуществено доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК съгласно приетото в т.1 на TP 1/2010г. на ВКС, ОСГК. Правните въпроси , по които се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК обобщено са следните:
1.Налице ли са предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) за придобиване на право на собственост на имот при липса на данни за стопанисване и управление от държавното предприятие преди преобразуването му в еднолично търговско дружество с държавно участие и какво е доказателственото значение на акта за държавна собственост.
2.Подлежи ли на реституция по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ незастроена и незаета от обществено мероприятие площ от земеделски имот, попадаща в урбанизирана територия, която не е прилежащ терен към строежи и съоръжения по смисъла на параграф 1в, ал.1 и 2 ДР на ППЗСПЗЗ, и е включена в капитала на търговското дружество.
Първият правен въпрос не е обуславящ за делото, защото съдът не е приел, че няма данни за предоставяне на терена, от който е част процесния имот, за стопанисване и управление на държавното предприятие, и на преобразуваното [фирма]. Съдът е проследил актовете за държавна собственост от 1970, 1996 и 1999 г. и въз основа на данните в тях и представените писмени доказателства, въз основа на които са съставени, е направил извод, че имотът е бил държавна собственост, отреден първоначално за строеж на завод за изчислителна техника и впоследствие предоставен на [фирма] и на [фирма] на основание Заповед № РД-17-86/26.03.199бг. на Министерство за промишлеността. По втората част от въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост във връзка с настъпване на последиците на чл. 17а ЗППДОП /отм./ въззивният съд се е съобразил с т.4г на TP 4/2016г. на ВКС, ОСГК, в която е прието, че в рамките на възникнал гражданско-правен спор, предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано чрез преки доказателства -административен акт за предоставяне на това право, както и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други. Ето защо по първия въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Вторият правен въпрос е свързан с приложението на чл. 106 ЗСПЗЗ и също не е обуславящ за делото, защото решаващите изводи на съда , за да отхвърли иска поради недоказване на правото на собственост на ищците не се основават на пречки за земеделската реституция поради застрояването на имота. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ – аналогична на 11, ал. 1 от ДР на ЗПСК /отм./, в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи – собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. Тези изводи са в съответствие с практиката на ВКС – решение № № 250 от 8.05.2014г. по гр.д.№ 3215/2013г. на ВКС, II г.о и решение № 205 от 8.07.2010 г по гр. д. № 4543/2008 г., . на ВКС I г. о., в които е прието, че при висяща или приключила процедура за приватизация, органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6, ал. 6 от ЗППДОП (отм.) или § 11 от ДР на ЗПСК. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената комисия, което има конститутивен ефект, затова то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка.
По изложените съображения, поради отсъствието на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд № 6754 от 10.10.2017 г. по гр. д. № 14269/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: