4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 18.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2458 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Августстрой”ЕООД срещу Решение № 129 от 08.06.2018 год. по т.д.№ 87/2018 год. на Варненски апелативен съд в частта с която, произнасяйки се по жалбата на „Круз”ЕООД въззивният съд е отменил Решение № 33 от 15.01.2018 год. по т.д.№ 646/2017 год. на Варненски окръжен съд за сумата над 138395 лв. и е отхвърлил предявеният от „Августстрой”ЕООД иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за размера над посочената сума и до присъдените от ВОС 248992.94 лв. В частта с която искът е отхвърлен до претендирания размер, както и в частта с която първоинстанционният съд е приел за основателни обективно съединените искове с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД и е прогласил за относително недействителни две сделки по силата на които „Круз”ЕООД е прехвърлил на ответника К. П. З. правото на строеж върху два недвижими имота в същата сграда – апартаменти № 1 и № 14, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „Круз”ЕООД е изразил становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол. Няма искане за присъждане на разноски.
Между двете еднолични търговски дружества – страни по делото, е бил сключен на 28.10.2015 год. договор за изработка, подвид „строителство” по който „Круз”ЕООД е имал качеството на възложител, а „Августстрой”ЕООД – качеството на изпълнител. Предмет на договора е изграждането на многофамилна жилищна сграда в [населено място], ул.”Райко Жинзифов” № 22. Твърдението по исковата молба на „Августстрой”ЕООД е, че за извършените строително-монтажни работи (СМР) в собствените на възложителя шест обекта (три апартамента и три паркоместа) изпълнителят не е получил окончателно плащане. Вземането в размер на 258992.94 лв., което е предмет на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД, е формирано след приспадане на две авансови плащания, съответно на 25000 лв. и на 8000 лв. С кумулативно съединеният иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД са били атакувани прехвърлителни сделки, сключени между ответника „Круз”ЕООД, представляван към този момент от Е. З. и нейният съпруг К. З.. Тази част от спора не е предмет на касационно обжалване.
Тезата на „Круз”ЕООД, подържана пред инстанциите по същество е, че искът по чл.266 ал.1 ЗЗД е основателен до размера на 105369.33 лв. Тезата му се е основавала на различна цена за кв.м. СМР от твърдяната от ищеца. Всяка от страните е основавала тезата си на екземпляр от договора в който цените наистина са различни – съответно 460 евро на кв.м. и 300 евро на кв.м. Установено е, че и двата екземпляра са автентични.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен до размера на 248992.94 лв., като е счел за неоснователно възражението на ответника за различна договорна цена на кв.м., както и възражението за направено погашение на задължението със 17000 лв.
Сезиран с жалбата на „Круз”ЕООД, съставът на ВнАС е намалил размера на дължимото от ответника плащане на цената за процесните обекти, мотивирайки се с това, че цената на СМР е по 800.40 лв. за кв.м. жилищна площ и по 400.20 лв. за кв.м. за паркоместата. Поради това, общата цена на СМР на процесните обекти възлиза на 198395 лв. Съдът е счел, че освен авансовите плащания в размер на 43000 лв., които е преценил за основателни и доказани ВОС, ще следва да бъде приспадната още и сумата 17000 лв., платена по фактура № 405 от 30.08.2016 год., или общо 60000 лв. Фактурата е издадена от „Августстрой”ЕООД за плащане, направено от К. З.. Мотивирал се е и с това, че като основание за плащане е посочено – „авансово плащане на СМР за Р.Ж. № 22”. Поради това, че З. е бил представляващ „Круз”ЕООД към този момент, съдът е приел, че сумата е за погасяване на задължението на дружеството (а не на физическото лице) за извършване на СМР за процесните обекти. Безспорно по делото е било, че преки облигационни отношения между З. в качеството му на физическо лице и ищеца по повод процесните обекти липсват, а З. е едноличен собственик на капитала на „Круз”ЕООД.
Доводите по касационната жалба са за неправилност на въззивния акт, поради това, че съдът е зачел плащането от 17000 лв., което е направено от физическото лице К. З., а не от „Круз”ЕООД. Вторият довод е за това, че съдът е постановил плащането на сумите, съобразно заключението на техническата експертиза без да включи платеният от „Августстрой”ЕООД данък добавена стойност (ДДС). Третият довод е свързан с това, че неправилно не са били възприети показанията на св. Х. относно практиката при сключването на договори за строителство да бъдат изготвяни 2 екземпляра с различни цени – един за страните с действително договорената цена и един за общинските власти с цена по-ниска от договорената.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт. Възпроизведени са касационните основания – неправилното приспадане на сумата 17000 лв.; неправилен извод на ВнАС, че вторият от двата идентични договора (разлика само в цената) е не е симулативен; присъждане на сумите без ДДС.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, основанието по чл.280 ал.2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на ВнАС, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице. Становището на ВнАС защо следва да зачете плащането от едноличния собственик на капитала на „Круз”ЕООД като плащане на дружеството е посочено по-горе и то не е очевидно неправилно. Въпросът дали в първия ли втория екземпляр от договора е посочена симулативна цена на СМР е без значение, тъй като ВнАС не е възприел която и да било от тях, а е формирал становището си за размера на задължението съобразно заключението на тройната техническата експертиза за средните пазарни цени на СМР за периода и района.
Вярно е, че тройната експертиза е посочила стойността на СМР за кв.м. жилищна площ и паркоместа, като изрично е посочила, че цените са без включен ДДС. Възприемането на заключението на експертизата досежно цената и присъждането на възнаграждението по чл.266 ал.1 ЗЗД без ДДС, само по себе си не съставлява „очевидна неправилност” на решението по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Такава щеше да е налице, ако съдът беше посочил, че цената е определена на база експертното заключение с включен ДДС, което той не е сторил. Пропускът на ВнАС да посочи в диспозитива на решението, че остатъкът от задължението на „Круз”ЕООД възлиза на 138395 лв. без ДДС би могъл да бъде отстранен било по реда на чл.250 ГПК, било по реда на чл.251 ГПК, но не обективира основанието по чл.280 ал.2 ГПК.
Ответникът не е поискал присъждането на разноски за настоящата инстанция.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 129 от 08.06.2018 год. по т.д.№ 87/2018 год. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.