О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
гр. София, 02.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 657/2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3, във връзка с ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от адвокат Л. А., пълномощник на Р. И. М., К. А. Ч., С. К. Ч. и С. И. И. за допълване на определението от 28.09.2012 год. с произнасяне по искането им за присъждане на разноските, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК.
Насрещната страна – ищците М. В. П. и Ц. В. П. не са изразили становище.
Като разгледа молбата, въз основа на данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, намира същата за процесуално допустима, а по същество и частично основателна, поради следното:
С постановеното на 28.09.2012 год. определение касационната инстанция е обезсилила обжалваното въззивно решение от 12.03.2012 год. по гр. д. № 884/2011 год. на Софийския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от ищците М. и Ц. П. против Р., В., З., Ю. и С. М. отрицателен установителен иск за собственост на описания имот, поради отказ от иска и на основание чл. 233 ГПК и производството по делото в тази му част е прекратено. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците имат право на разноски и при прекратяване на делото, поради което и направените от тях по предприетата защита срещу този иск им се дължат. В определението си по обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството по делото в тази му част, предмет на касационното обжалване, съдът е пропуснал да присъди тези разноски, поискани от Р. М. в писмения й отговор, поради което и следва да допълни същото, като в тежест на касаторите, ищци се възложи заплащането на направените от ответницата Р. М. разноски в размер на 1 600 лв., представляващи заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за цялото производство по отрицателния установителен иск, предявен срещу нея. За останалите ответници М. не са налице данни да са направили разноски, нито са поискани, поради което и такива не им се присъждат, а по отношение С. И., К. и С. Ч. първоинстанционното решение, с което този иск е бил уважен спрямо тях, не е било предмет на обжалването и въззивният съд не се е произнасял в тази част. Затова и направените от тях разноски в касационното производство, за което са направили искане за присъждане в представения писмен отговор на жалбата, не следва да се възлагат в тежест на касаторите.
С оглед на горните съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 306 от 28.09.2012 год. по гр. д. № 657/2012 год. на ВКС, ІІ г. о., като
Осъжда М. В. П. от [населено място], [улица] и Ц. В. П. от [населено място], „З. Б-5”, [жилищен адрес] вх. „Б”, ап. 26 да заплатят на Р. И. М. от [населено място], [улица], № 23, ет. 2, ап. 7 направените по делото разноски общо в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестотин лева/.
Отхвърля молбата на К. А. Ч., С. К. Ч. и С. И. И., чрез адв. Л. А. за присъждане на разноски.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите, на които се изпрати препис от него, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: