1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
С., 20.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №672/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение № 2799 от 29.11.2018г по в.гр.дело № 3606/2018г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 08.05.2018г по гр.д № 9343/2017г на Софийски градски съд в една част , искът на Л. В. А. за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ,произтекли от незаконно преследване и повдигане на обвинение ,по което наказателното производство е прекратено, е уважен за разликата над присъдените 5 000 лева до размера от 10 000 лева. До пълния предявен размер от 50 000 лева е потвърдено отхвърлянето на иска .
Въззивният съд е приел , че е налице хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 предл. второ ЗОДОВ, тъй като против ищеца било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което е прекратено на основание, предвиждащо отговорност на прокуратурата. С постановление от 20.05.2009 г. по ДП № 192/2009 г. по описа на СДВР, пр.пр. 3475/2009 г. по описа на СГП, ищецът А.,тогава на 23 години и с чисто съдебно минало , е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20 от НК и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР е задължан за срок от 24 часа. Свидетелите определят ареста като показен. Взета е мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 17.05.2009г.- 25.08.2009 г., след която дата мярката е изменена в „гаранция“ в размер на 2000 лева.Тази мярка е отменена на 06.07.2011г. С постановление от 19.06.2015г. на Софийска градска прокуратура наказателното производство е прекратено на основание чл.369, ал. 1, предл. последно НПК. За да завиши размера на обезщетението въззивният съд е изтъкнал обстоятелството ,че наказателното преследване е продължило шест години , налице е задържане под стража за три месеца,като А. е страдал от заболяване – множествена склероза, цереброспинална форма на ремитентен ход , пристъпи с пирамидна и сетивна симптоматика.Преживеният стрес,без да е причина за заболяването , е задълбочил неблагоприятните последици от него, описани в неврологичната симптоматика,изследвана от вещото лице по делото Като утежняващ обема на вредите фактор са изтъкнати доказаните травмиращи преживявания,довели до нарушаване качеството на живот на ищеца в социален и личен аспект. Въззивният съд се е позовал на показания на свидетел за състоянието на А. преди и след повдигане на процесното обвинение и е достигнал до извод ,че начинът му на живот е бил сериозно негативно повлиян, с промяна в поведението именно в резултат на преживения стрес по време на задържането , което било сторено показно в присъствието на неограничен кръг хора, живеещи в същата сграда и станало причина за последвалото отдръпване от него и семейството му. Тримесечният престой в ареста се отразил в значителна степен както на психиката ,така и на здравето, предвид заключението на вещото лице невролог за задържането като провокиращ момент, който повлиява неблагоприятно при състоянието на човек с тази диагноза.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва , че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД .Поддържа се ,че решението е в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г.,основание по чл. 280 ал.1 т.1,редл първо ГПК. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване , което е и в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос, обоснован като липса на мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 от ТР№3/2004г на ОСГК, т.к част от претендираните неимуществени вреди се оспорват като пряка и непосредствена последица от обвинението. Посочен е критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос как се прилага общественият критерии за справедливост ,по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г и с решения на ВКС, от които без коментар са приложени реш № 311 от 2018г по гр.д № 300/2017г на ВКС ІV г.о , реш. № 236 от 2016г .по гр.д № 1543/2016г, ІV г.о на ВКС, реш. №253/2016г, ІV г.о на |ВКС.
Отговор е постъпил от адв.В.П., пълномощник на ищеца.Правните въпроси не са разрешени в противоречие по с практика на ВКС смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а в съответствие с нея.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен въпрос,свързан с прилагането на чл. 52 ЗЗД при установените по делото обстоятелства, относими съгласно указанието в ППВС №4/1968г, не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от задължително указаните в съдебната практика въззивният съд е следвало да обсъди и прецени при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил и преценил .Изтъкнатите в касационната жалба конкретни възражения срещу определени изводи на съда по същество сочат, че въззивният съд е обсъдил релевантните обстоятелства. Преформулира се оплакването ,че липсват мотиви по отношение на причинната връзка, което не кореспондира със съдържанието на решението. Решението е мотивирано, като са обсъдени фактите и връзките между фактите. Изводът на въззивния съд за качествена промяна в начина на живот при ищеца не е обусловен от пълно и главно доказване на конкретната причина, поради която А. е прекъснал следването си.Извод ,че поради обвинението ищецът е загубил работата си, съдът също не е правил. За да е конкретен ,правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда,обусловили изхода на делото, а не да се оспорва единствено обосноваността .
В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема характера и естеството на неимуществените вреди ,за които се дължи обезщетение в конкретно присъдения размер. Съобразени са указанията по т. ІІ от ППВС № 4/1968г по отношение на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението в конкретния случай. Обвинението е за тежко умишлено престъпление и е вменено съучастие в деяние, значително злепоставящо ищеца ако се допусне,че е извършено. Съчетаната проява на вредите е преценена съгласно установената практика на ВКС за аналогични случаи, при водено с неразумна продължителност наказателно производство в досъдебна фаза и при задържане под стража, при установения по делото начин ,за продължителен период.Решението на САС е постановено в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и не е налице противоречие с тази задължителна за съдилищата практика.Обжалваното решение не противоречи на съдебната практика, изтъкнатата от Прокуратурата на РБ в изложението, според която критерият за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди е резултат от комплексна преценка (реш. № 311/2018г ІV г.о ) и не е абстрактен – включва винаги конкретни факти,относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател(реш. №236/2916г ІV г.о и др.).В случая е обсъдено е как е било повлияно здравословното,емоционалното и психическото състояние на ищеца през исковия период ,като е отчетено и съображението на Прокуратурата,че не носи отговорност за евентуални вреди от действията на КОНПИ, водила срещу ищеца производство по ЗОПДИППД (отм).
В обобщение, не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл първо от ГПК.Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1, предл второ от ГПК по общо поставените въпроси,свързан с прилагане критерия за справедливост или необходимостта причинната връзка да се доказва. Приетото от въззивния съд е в съответствие с установената практика на ВКС.Повдигането на обвинение по наказателно производство нормално влияе негативно върху психиката и емоционалното състояние на всяко лице и вредоносно се накърнява доброто име ,достойнството и самооценката, особено когато обвиняемият е с чисто съдебно минало , който извод може да се направи и без формални доказателства, но при наличие на доказателства може да се направи и извод за вредоносно засягане на тези неимуществени блага в по-висока степен .
Ответникът по жалбата не е установил разноски пред настоящата инстанция .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 2799 от 29.11.2018г по в.гр.дело № 3606/2018г.на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: