О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
С., 23.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 310 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10181 от 22.ХІІ.2011 г. на И. А. К. от С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против решение № 1755 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 14.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1036/2011 г., с което – по иск на [фирма]-С. с правно основание по чл. 422 ГПК – е било признато за установено, че кредитната институция има срещу настоящия касатор вземане в размер на сумата от 108 000 евро, представляваща главница по запис на заповед от 23.ІV.2007 г., по който К. е бил поръчител на издателя на менителничния ефект /еднолично О. с фирмено наименование „Х. Строй”, чиито управител и собственик на капитала е бил настоящият касатор/, ведно със законната лихва от датата на издаване на съдебната заповед за изпълнение /3.VІІІ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и сумите 4 224.59 лв. – държавна такса и 2 562.30 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Единственото оплакване на касатора К. е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 538 във вр. чл. 485 ТЗ, чл. 513 ТЗ и чл. 138 ЗЗД/, но независимо от това – в противоречие с разрешението по чл. 293, ал. 3 ГПК, той претендира след касирането му делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, а също и присъждане на направените разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в Раздел І от текста на жалбата, подателят й обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл неправилно по два материалноправни въпроса, „чието разрешение касае точното прилагане на закона”, а именно: 1/ Дали запис на заповед, платим на предявяване, може да породи действие за поръчителя по него, ако не му е бил предявен изрично в това му качество /на авалист/?; 2/ Дали с предявяването на записа на заповед на издателя му, можело – „по аналогия” – да се приеме, че същият запис на заповед е предявен и на поръчителя?
Ответната по касация [фирма]-С. не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на И. А. К. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, но предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК представлява винаги едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
Твърдението на касатора К., че релевираните от него два материалноправни въпроса „досега не са били обсъждани в практиката на ВКС”, не се подкрепя от каквито и да било доводи в изложението към жалбата му досежно това кои са законите, които са неясни, непълни или противоречиви, за да може да се прецени в какво се проявява значението им за развитието на правото. Ето защо се налага извод, че в настоящия случай касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК погрешно се отъждествява с половинчато схващаното основание за допустимост на касационния контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1755 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 14.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1036/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2