О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
[населено място] 23.08.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети август две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1361/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
С определение №100/10.03.2016г. по в.ч.т.д.№101/16г. Шуменски окръжен съд е потвърдил определение №3421/08.12.2015г. по гр.д.№2348/2014г. по описа на Шуменски районен съд,с което е прекратено производството по описа на ШРС и делото е изпратено по родова подсъдност на окръжния съд.
Срещу това определение на ШОС е подадена частна касационна жалба от ищеца [фирма],в която се твърди неправилност на изводите на окръжния съд,че цената на исковете по чл.135 ЗЗД е над 25 000 лв. Сочи,че предмет на иска не са лизинговите договори за двете МПС,а допълнителните споразумения към тях,с които са прехвърлени правата на техния длъжник по тези договори за придобиване на собствеността върху автомобилите на трето лице /втория ответник/ при минимална остатъчна сума за плащане на лизингодателя. Поради това жалбоподателят счита,че цената на иска се формира върху стойността на лизинговите вещи към датата на прехвърлянето на правата по договорите за лизинг,за което съдът е следвало да назначи оценителна експертиза. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и връщане на делото на ШРС със съответни указания за определяне цената на иска с оглед неговата подсъдност.
Ответната по частната жалба страна [фирма] е възразила срещу основателността й с искане определението да бъде потвърдено.
Останалите ответници – [фирма], [фирма] и [фирма] не вземат становище.
В представеното изложение по чл.280 ал.1 вр. чл.274 ал.3 ГПК частният жалбоподател е поставил релевантния според него въпрос: Към кой момент следва да се преценява цената на искове с правно основание чл.135 ЗЗД – към момента на сделката,която уврежда кредитора или към момента на предявяване на иска,доколкото цената на актива към двата момента е различна? Въпросът се сочи като решен в обжалваното определение на ШОС в противоречие със задължителната съдебна практика,обективирана в ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС – основание за допустимост по допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Въпросът е релевантен,доколкото възражение за начина на определяне цената на исковете е въведено в предмета на спора с въззивната жалба срещу определението на ШРС,с което е определена родовата им подсъдност с оглед разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК / т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.По това възражение въззивният съд се е произнесъл,като е приел,че цената на иска се определя по реда на чл.69 ал.1 т.4 ГПК от стойността на оспореното право.Предвид това,че с допълнителните споразумения, прогласяването на чиято относителна недействителност се иска, се прехвърля право за придобиване на вещи от договори за лизинг,съдът е приел,че цената се определя от стойността,посочена в последните. Тъй като тези договори сами по себе си нямат вещно-прехвърлителен ефект,а имат облигационен характер,препращането към т.2 на чл.69 ал.1 ГПК /за данъчна,респ. пазарна оценка/ е неприложимо.
Не е налице соченият от касатора допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Цитираното от частния жалбоподател ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС не визира разрешение,което би могло да бъде приложено към настоящия случай и , което да е в противоречие с изводите на ШОС относно подсъдността на спора. Формираната с него задължителна съдебна практика е по приложението на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК,като постановява при преценката за обжалваемост пред касационната инстанция да бъде съобразена цената,определена от първата инстанция по реда на чл.70 ал.1 ГПК,която не подлежи на промяна въз основа на последващо настъпили обстоятелства и критерии.
Поради това следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №100/10.03.2016г. по в.ч.т.д.№101/16г. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.