О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
ГР. София, 26.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.10.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №3884/17 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. срещу въззивното определение на Апелативен съд П. по ч.гр.д. №402/17 г., с което, след отмяна на първоинстанционното определение, е допуснато обезпечение на предявения от КОНПИ срещу касатора иск по чл.28, ал.1 от ЗОПДИИПД, отм. чрез налагане на възбрана върху посочените в определението недвижими имоти и на запор върху дружествени дялове и суми по сметки в посочените търговски дружества и банки.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по въпроси, свързани с допустимостта на обезпечения иск: Задължителен или препоръчителен е срокът по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД, отм.? Ако е задължителен, към приложението на кой закон следва да се отнесат обстоятелствата, установени след законния срок / в случая след 2007 г./ и доколко те могат да са част от фактическите основания на иска по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, отм. Какви са правните последици от неучастието на проверявания / неуведомяване, неизискване на декларация/ в производството пред комисията? Може ли да се приеме, че ако не е участвал, е нарушено правото му да представи доказателства за законни източници на доходите си и на средствата, с които е придобил имуществото си и това би ли довело до недопустимост на предявения иск?
Въззивният съд е приел, че в случая проверката срещу касатора е започнала въз основа на уведомление на прокуратурата от 25.05.2006 г. по чл.21 от ЗОПДИППД,отм. и на осн. пар.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ неприключилите до влизане на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност се довършват при условията и по реда на отменения ЗОПДИППД. Обстоятелството, че проверката е продължила 10 години, т.е. след срока по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД, отм., не се отразява на допустимостта на иска, тъй като с изтичането на срока не се преклудира правото на иск. Налице е, съгл. изискването на чл.27, ал.2 ЗОПДИППД, отм. влязла в сила осъдителна присъда срещу ответника / касатор/ за престъпление по чл.155, ал.3 НК, което е сред предвидените в чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД. Затова, според апелативния съд, искът е допустим, като предпоставка за допускане на обезпечението.
Изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №369/09 г. на трето г.о. на ВКС. Там е посочено, че обемът имущество, предмет на отнемане по реда на ЗОПДИППД, при наличие на предпоставките по този закон, се отнася до конкретни по обем и изяснени откъм придобивно основание имуществени права, с оглед на което е предвидена ограничената със срок по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД досъдебна проверка, извършвана от комисията по чл. 12 от закона. Срокът обаче е предвиден, за да не се накърняват гражданските права на поверяваните лица извън необходимото преди искането да бъде внесено в съда, а не за да преклудира процесуалното или да погаси материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. Основанията за отнемане по чл. 3, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД са относими и към тези имуществени права, които лицето не е декларирало. Законът дава изрично разрешение в нормата на чл. 17, ал. 5 ЗОПДИППД с презумпцията до доказване на противното да се предполага, че конкретно недекларирано имущество е придобито от престъпна дейност. Това следва да се съобразява с оглед защитата на ответника при вече заведен съдебен процес по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД, в който ищцовата комисия може да включи допълнително като предмет недекларираното имущество. Общите ограничения по чл. 116 от ГПК (отм.) не могат да обосноват ограничаване в предмета на съдебното дирене, щом за държавата няма възможност да заведе отделен процес за подобен имот, който не е посочен в нейното искане и не е предварително проверяван и щом няма основание за извод, че материалното право същият да се отнеме е погасено след срока по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД.
Относно реда, по който следва да се разгледа производството, след приемането на ЗОПДНПИ от 2012 г., също е налице задължителна практика на ВКС – напр. опр. по ч.гр.д. №7643/13 г. на второ г.о., която въззивният съд е съобразил в обжалваното сега определение..
Или поставените от касатора въпроси във връзка с допустимостта на иска, като предпоставка за допускане на обезпечението, са разрешени с практика на ВКС по чл.290 и чл.274, ал.3 ГПК, на която въззивното определение съответства. Затова не са налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на обжалването му по тези въпроси.
Касаторът сочи още, че са налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроси, свързани с изводите на въззивния съд, че в обезпечителното производство не могат да бъдат преценявани доказателства и обстоятелства за наличието на пряка или косвена причинна връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото имущество, защото те касаят съществото на спора. Сочи, че в противоречие с ТР №7/13 г. ОСГК и решение по гр.д. №4929/15 г. на ВКС, четвърто г.о. са решени въпросите от предмета на производството: За да прецени дали е налице връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, трябва ли съдът да съпостави размера на вероятните приходи от престъпната дейност / данни за които се съдържат в мотивите на присъдата/, със стойността на придобитото имущество, посочена от ищеца в исковата молба? Ако не направи такова съпоставяне в обезпечителното производство, с какъв друг метод съдът ще направи извода си за връзката между престъпната дейност и придобитото имущество?
ВКС намира, че не са налице основания за допускане на обжалването и по тези въпроси: В практиката на ВКС трайно се приема, че когато искът е допустим, в обезпечителното производство по ЗОПДИППД съдът преценява наличието на обезпечителна нужда, дали са налице убедителни писмени доказателства, преценени от външна страна (опр. № 398 по ч. гр. д № 200/2010 г. IV г. о ВКС ) и дали исканата обезпечителна мярка съответства на констатираната обезпечителна нужда, т. е дали е подходяща (опр. № 28 по ч. гр. д № 40/2014 г. II г. о), без да изследва въпроси, свързани с прилагани презумпции, причинни връзки, съразмерност на имуществото, които биха имали значение за иска по чл. 28 ЗОПДИППД и са въпроси по същество. В този смисъл са: опр. по ч. гр. д № 3334/2013 IV г. о. и опр. № 343 от 2010 по ч. гр. д № 333/2010 г. III г. о. на ВКС, както и опр. по ч. гр. д № 42/2013 г. I г. о. и опр. № 175/2014 г. по ч. гр. д № 948/2014 г., III г. о. Съгласно опр. № 163 по ч. гр. д. № 1181/2014г. на IV г. о. и опр. № 237 по ч. гр. д № 1684/2014 г., тези общи указания важат и при допускането на обезпечения в рамките на висящия процес, при вече предявен иск за отнемане на имущество в полза на държавата. Указанието в тълкувателно дело № 7 по описа за 2013 г. на ОСГК, че е необходима връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото и че ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото, достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото, е тълкуване по материалните предпоставки на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и предписание относно решаващата дейност на съда, а не указание с пряко отношение към предпоставките за допускане на обезпечителни мерки по реда на специалния закон, както са указани в досегашната практика/опр. по ч.гр.д. №5570/14 г. на трето г.о. на ВКС/.
В обобщение, изводите на въззивния съд по поставените от касатора въпроси от предмета на производството съответстват на дадените в практиката на ВКС разрешения. Затова не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното определение и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд П. по ч.гр.д. №402/17 г. от 11.07.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: