1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 28.06. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 841/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. П. Н. чрез процесуалния представител адв. О. М. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б граждански състав от 05.12.2016г. по въззивно гражданско дело № 14959/2015г.
Ответницата Р. Х. Р. е подала писмен отговор чрез процесуалния представител адв. Я. С. от САК, в който изразява становище, че нито един от поставените в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика и не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед предмета на делото, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 250 ал.1 ГПК, Софийският градски съд, гражданска колегия, ІІ-Б въззивен състав, е оставил без уважение молбата на М. П. Н. вх. № 118614/20.09.2016 г. по въззивно гражданско дело № 14959/2015 г. за допълване на решението, постановено по същото дело от 15.08.2016 г., с постановяване на изричен диспозитив, с който на основание чл. 537 ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт №48, том І, рег.№1435, дело 333 от 2000 г., на нотариус М. Е. рег.№140 при Нотариалната камара и район на действие Софийския районен съд, въз основа на който ответницата Р. Х. Р. е била призната за собственик на 14.06 кв.м. от поземления имот, притежаван в съсобственост от М. П. Н. и С. Д. Н..
Въззивният съд е приел, че съгласно практиката на ВКС – решение № 5 от 03.02.2016 г. по гр.д. № 3781/2015 г., II г.о. , решение №68 от 08.04.2016 г. по гр.д. № 3860 /2015г., отмяната на охранителен нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК е предписано от правната норма задължение на съда, като последица от разрешаването на спора за материално право, а не предмет на отделен и самостоятелен иск. Посочено е също така, че с основното решение въззивният съд е потвърдил изцяло атакувания първоинстанционен съдебен акт като в мотивите е възприел изцяло изводите на първата инстанция, с които е прието, че констативния нот.акт № 48 /2000г. на нотариус М. Е. не подлежи на отмяна , препращайки към тях на основание чл. 272 ГПК и с това се е произнесъл изцяло по съществото на спора.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правните въпроси:
1. Задължен ли е съдът да измени констативен нотариален акт, когато с него се засягат права на трети лица, които са установени в съдебен спор по установяване на право на собственост.
2. Допустим ли е иск по чл. 537 ал.2 ГПК при заявена претенция , оспорваща правото на собственост на лице легитимиращо се като собственик с констативен нотариален .
Въпросите не са обуславящи за делото, защото не са съобразени с предпоставките на чл. 250 ал.1 ГПК за допълване на основното решение, в каквото производство се е произнесъл въззивният съд. С обжалваното решение не е разгледана по принцип възможността за служебна отмяна на нотариален акт по чл. 537 ал.2 ГПК , а за допустимостта при липса на изричен диспозитив в основното решение, то да бъде допълнено. При обсъждане на искането за допълване на решението на основание чл. 250 ГПК, въззивният съд се е съобразил с ТР 3/2012г. на ВКС, ОСГК , с което е прието , че защитата на лице, чиито права са засегнати от констативен нотариален акт се осъществява по исков път като при постановяване на решение, с което със сила на присъдено нещо се признават правата на ищеца, издаденият нотариален акт се отменя на основание чл. 537 ал.2 ГПК, което е последица от произнасянето на съда по спора за материално право, а не е самостоятелен иск. От друга страна, първоинстанционният съд е приел в мотивите, че констативният нотариален акт № 48/2000г. на нотариус М. Е. , с който ответницата по делото Р. Х. Р. е призната за собственик на офис в сградата, построена в УПИ ІІ-487 кв.64 по плана на [населено място], м.“Л.“ , ІІІ част , не удостоверява права на ответницата, които тя не притежава. След като първоинстанционното решение е потвърдено изцяло от въззивния съд, няма основание въззивният съд по реда на чл. 250 ал.1 ГПК да отмени на основание чл. 537 ал.2 ГПК нотариален акт 48/2000г. на нотариус М. Е., тъй като това би довело до противоречие между мотиви и диспозитив на въззивното решение след допълването му.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски за касационното производство по приложения списък в размер на 1000лв., представляващи възнаграждение , платено по договор за правна защита от 21.02.2017г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б граждански състав от 05.12.2016г. по въззивно гражданско дело № 14959/2015г.
Осъжда М. П. Н. да заплати на Р. Х. Р. сумата 1000лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: