О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 29.06. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 162/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. М., [населено място], чрез пълномощника му адвокат М. М., срещу въззивно решение №1615 от 22.11.2011г. по гр. дело № 3194/2010г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се, че в противоречие с разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ въззивният съд е обсъдил избирателно, а не в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и така е формирал погрешни изводи. В противоречие с практиката на ВКС е прието, че следва да се формират дялове и за наследниците на починалия след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделител. По тази причина погрешно е прието, че имотът е неподеляем. Във връзка с преценката, че представеният инвестиционен проект е непълен, се поставя въпрос дали съдът е длъжен да напътства страните да представят пълен проект с всички необходими преустройства. От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е и въпросът относно преценката на обстоятелствата по чл.203 ЗУТ за обособяването на отделните обекти без значителни преустройства и стойността на тези преустройства. Сочат се съдебни решения.
Ответниците по касация М. Г. М., М. Т. К. и Н. Т. К., всички от [населено място], считат, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №2595/2010г. по гр.д.№ 3410/2001г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е изнесен на публична продан недвижим имот – самостоятелен обект в сграда- апартамент на едно ниво, идентификатор 56784.522.239.1.2 с предназначение жилище, находящ в [населено място], в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 56784.522.239.
Въззивният съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата съделителите Т. М. и Д. М. имат равни квоти в съсобствеността на делбения имот. В хода на производството по извършване на делбата е починал Т. М. и е заместен по реда на чл.120 ГПК /отм./ от своите наследници по закон – М. М., М. К. и Н. К.. Имотът, предмет на делба е жилище на втория етаж на двуетажна сграда с кухненска пристройка към него. С оглед твърдението за поделяемост на два дяла, ответникът Д. М. е представил инвестиционен проект, който е одобрен от общинската администрация по реда на чл.203,ал.1 ЗУТ. При преценката по реда на чл.203,ал.2 ЗУТ на инвестиционния проект и изискванията за това предвидените преустройства да не бъдат значителни и да не създават неудобства, по-големи от обикновените, въззивният съд се е основал на техническите експертизи по делото. Приел е, че одобреният инвестиционен проект не може да послужи за разделяне на апартамента на два самостоятелни дяла, тъй като не е пълен. Той не съдържа конструктивна част, а само конструктивно становище, което обаче не предлага никакви конструктивни решения. С него не се предвиждат всички необходими преустройства, за да се прецени доколко те са незначителни. Липсва анализ и изчисления за сеизмична осигуреност на преустройвания строеж, не е предвидено в конструктивен план укрепване на пристройката при разделянето. Одобреният проект не разглежда двуетажната пристройка към сградата, от която се ползва кухнята и санитарните възли към предвидения дял „Б”. В допълнение въззивният съд е приел, че дори и да се приеме наличие на пълен и одобрен архитектурен проект, то стойността на предвидените преустройства надвишава 10% от стойността на допуснатия до делба имот. След анализ на всички експертизи въззивният съд е приел, че характерът обемът и видът на предвидените за разделянето СМР са от такова естество, че не позволяват извършване на преустройство без значителни неудобства за собствениците и че преустройството е значително по обем и себестойност.
Повдигнатите въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди относимите към спора доказателства, не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението, тъй като не се сочат конкретни доказателства и доводи, които не са обсъдени от въззивния съд. Освен това в случая той в съответствие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК /отм./, е обсъдил всички правнорелевантни факти за настоящата фаза на делбеното производство, както и доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Извършен е анализ на всички технически експертизи и са изложени подробни мотиви относно кредитирането или не на всяка от тях.
Въпросът, касаещ задължението на съда в делбеното производство да напътства страните да представят пълен проект с всички необходими преустройства, също не предпоставят допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Това е така защото въззивният съд е извършил контрол за законосъобразност на така одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.203,ал.2 ЗУТ. Съобразно установена съдебна практика, при преценката за законосъобразност на инвестиционния проект съдът следва да съобрази дали са спазени техническите правила и норми – решение№269/2010г. по гр.д.№203/2009г., ВКС, І г.о. При извършване на тази преценка съдът няма процесуално задължение да дава указания на страната, която се ползва от проекта, да представи допълнителен такъв, т.е. да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията им. Не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и въпросите относно преценката наличието на изискуемите от чл.203 ЗУТ условия за обособяването на отделните обекти без значителни преустройства и стойността на тези преустройства. Приетото от съда относно обема и себестойността на преустройствата по разделянето съответства на възприетата в съдебната практика в процентно изражение максимална стойност на преустройствата. Тази стойност се преценява наред с останалите кумулативно изискуеми законови изисквания, а също и специфики на всеки конкретен случай относно различните фактически обстоятелства. Позоваването на решение №228/2002г. по гр.д.№854/2001г., ВКС, І г.о. от касатора е неоснователно, тъй като последното приема, че при разделяне на сгради при действие на ЗТСУ /отм./, не е необходимо съставяне проект за прокарване на електрически и ВИК инсталации.
Въпросите относно формиране на реални дялове от делбения имот според броя на съделителите, в т.ч. когато част от тях са заместили по реда на чл.120 ГПК/отм./ починал във втората фаза на делбата съделител, не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Изводите в тази част на решението са допълващи изложението и не са решаващи за приетата неподеляемост на жилищния имот. Това е така защото обусловилите изхода на делото изводи са за неподеляемост на имота, поради неизпълнение изискванията на чл.203 ЗУТ. Приложеното решение №90/2003г. по гр.д.№522/2002г.,ВКС, Іг.о., приема незаконосъобразност на изнасяне на делбените имоти на публична продан, когато броят им е равен или по-голям от броя на съделителите, поради което е неотносимо към разглеждания случай.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни да са направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1615 от 22.11.2011г. по гр. дело № 3194/2010г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: