ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 388
София, 30. април 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 917 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 64/04.01.2019 на Софийски градски съд по гр. д. № 8260/2018, с което е потвърдено решение № 277951/25.11.2017 на Софийски районен съд по гр. д. № 53198/2015, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати сумата 6.000 лева обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът Прокуратурата на Република България, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси кой е пасивно легитимирания държавен орган по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ и за задължението на съдa да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти по делото и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 3/2005 на ВКС, ОСГК, ТР № 1/2010 на ВКС, ОСГТК, ППВС № 4/1968.
Ответникът по жалбата П. Й. С., представляван от адв. Ю. Й. от САК, я оспорва като неоснователна и счита повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищеца е образувано наказателно производство, като с прокурорско постановление от 26.09.2011 г. е бил задържан за срок до 72 часа, считано от 27.09.2011 г., извършен му е обиск, със заповед Р.. № З -13027/2011 г. на директора на СДВР му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. С постановление от 05.12.2012 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем в извършване на престъпление от общ характер по чл. 302, т. 1, предл. предпоследно, вр. чл. 301, ал. 1, предл. 2, алт. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 11.09.2011 г. между 08:13 часа и 08:22 часа на територията на С. – КПП № **, в съучастие, като съизвършител в качеството му на полицай при 04 РПУ – СДВР, сектор „Охранителна полиция“ група „Охрана на обществения ред“, е приел от Ш. А. М. дар, който не му се следва – сумата от 20 лева в две банкноти с номинал от десет лева, за да не извърши действие по служба – да не състави документ за административно нарушение във връзка с констатирано нарушение по чл. 181, т. 1 ЗДвП – липса на стикер за преглед на автомобила. На ищеца е била определена мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 13.02.2013 г. на следовател при СО при СГП отново е бил привлечен в качеството на обвиняем, като е взета мярка за неотклонение „подписка“, като с постановление от 21.10.2014 г. на прокурор при СГП, наказателното производство е било частично прекратено, на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, поради недоказаност на повдигнатото на ищеца обвинение. Въззивният съд е приел, че спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано неоснователно обвинение за период в продължение на около две години. От показанията на разпитаните по делото свидетели (колега на ищеца и негова съседка) е прието за установено, че ищецът се затворил, станал трудно комуникативен, видимо се изменил външно – отслабнал и имал вид на съсипан човек; бил много стресиран, притеснен, депресиран, затворен, с болки в главата и не разговарял с абсолютно никой. Съгласно заключението на вещите лица по допусната и изслушана в първоинстанционното производство комплексна съдебноневрологична и психологическа експертиза е установено, че преживеният от ищеца стрес по време на ареста, престоят му там, както и наказателното обвинение са повлияли негативно на психиката му, изразяващо се в изолация от социалната среда, страх и тревожност от повдигнатото срещу него обвинение. При определяне на размера на дължимото обезщетение са взети предвид продължителността на наказателното преследване (около 2 години – от привличането на ищеца като обвиняем до прекратяване на наказателното производство), тежестта на обвинението за тежко умишлено престъпление; задържането на ищеца до 72 часа; извършения му обиск пред поемни лица; медийното разгласяване на случая (приложено доказателство); възрастта на ищеца, социалното му положение, необремененото му съдебно минало; продължителността и интензивността на психическия дискомфорт, преживян от ищеца, страхът от осъждане и наложената мярка за неотклонение „подписка“, прекратеното му служебно правоотношение, вследствие на наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ и негативното отражение върху доброто му име. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че съобразно общественият критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, сумата в размер на 6.000 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС. Легитимирана да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от неоснователно обвинение е прокуратурата, която повдига и поддържа обвинението. Тя представлява държавата, както при задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание и при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОДОВ); така и при осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено и при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер (чл. 2, ал. 1, т. 3 и 6 ЗОДОВ). Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
Ответникът по жалбата П. Й. С. претендира разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, но такива не му се дължат, тъй като той не сторил такива. Възнаграждение би се дължало на един от адвокатите, ако в договора беше уговорено изрично, че услугата се предоставя безплатно с посочване на основанието за това.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 64/04.01.2019 на Софийски градски съд по гр. д. № 8260/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.