O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 05.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4699 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 2846 /29 .07.2015 год. на М. С. А. от [населено място] , подадена чрез адв. Г. Г. АК Шумен срещу въззивно Решение No 114 от 13.07.2015 година по гр.възз. д. Nо 132/2015 год. на ОС- Търговище, по допускане на съдебна делба на жилищен имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност , при равни права.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението по допускане на съдебната делба, между страните- бивши съпрузи , на апартамент в [населено място], при равни права.
За да приеме ,че е налице съсобственост на придобития по време на брака на страните недвижим имот , чрез участие в Ж. и че правата на страните- бивши съпрузи в съсобствеността са равни, решаващият въззивен съд е приел, че ответникът М. А. не е доказал твърдението си , че в резултат на вложени лични средства от 22 000 лв. има по –голям дял в съсобствеността.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата по оборване на презумцията на чл. 19 ал.1 СК 85/ отм./, и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК с довод , че по обуславящите изхода на спора правни въпроси за доказателствата и доказателствените средства за оборване презумпцията по чл. 19 ал.1 СК/ 85- отм. и предмета на доказване на иска по чл. 21 ал.1 СК /85 -отм., въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана с Решение No 188 от 25.07.2012 година по гр.д.No 17/2012 година на ВКС- II отд. .
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор- становище от ответника по касация Н. Р. чрез адв. И. И. АК Т. с който се сочи , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване , поради липсата на конкретно формулиран правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК. Въпросът за доказателствата и доказателствените средства почива на твърдението , че решението на възззивния съд е неправилно, която теза е несъстоятелна.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима с оглед характера на производството- съдебна делба , първа фаза , по допускането .
След преценка на наведените доводи на страните , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.
За да се извърши селекция за допускане до касационно обжалване съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът следва да посочи / изведе / онзи правен въпрос, в предметната рамка на спора , чието разрешение според него и защитата му е 1./ в противоречие със задължителна или 2./ незадължителна съдебна или 3./ липсва практика, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за развитие на правото и да обоснове нуждата от произнасяне от ВКС с оглед липсата на съдебна практика по въпроса, или недостатъчната такава и в кака насока следва да бъде извършено уеднаквяването на съдебната практика по приложение на конкретната правна норма.
Изведените правни въпроси с изложението на касатора М. А. касаят проблема с доказването на правно-релевантните за по спора за признаване на правото на частична или пълна трансформация на лични средства вложени в придбиването на недвижим имот по време на брака и опровергаване на законовата презупмция за съвместен принос по чл. 19 ал.1 СК/85г.-отм. При преценката дали въззивното решение е в противоречие с представената от касатора задължителна съдебна практика, настоящият състав намира , че не може да бъде направен позитивен извод за наличие на „противоречие“ по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Противоречието по цитирания текст от ГПК не може да означава само и единствено различен правен резултат. Противоречието следва да се корени в изразеното в мотивите на съдебните решения принципно разбиране на съдилищата за начина на доказване на „ приноса‘ на съпрузите по време на брака им за придобиване на вещни права , обхванати от съпружеската имуществена общност , или за доказателствата и доказателствените средства за опровергаване на законовата презумпция за съвместен принос.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 2846/29.07.2015 год. на М. С. А. от [населено място], подадена чрез адв. Г. Г. АК Шумен срещу въззивно Решение No 114 от 13.07.2015 година по гр.възз. д. Nо 132/2015 год. на ОС- Шумен, по допускане на съдебна делба на жилищен имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност , при равни права.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :