2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
гр. София, 06.06.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18-ти май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №240/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Национална агенция за приходите/НАП/-гр.София срещу решение №1599 от 29.07.2011 г. по в.гр.д. №479/10 на САС, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 16 от 18.03. 2011 г. по гр.д.№479/10 по описа на ОС-Перник, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр.П. и С. Г. Н. с правно основание чл.216 ал.1 от ДОПК за обявяване относителната недействителност на договора, с който първият ответник продава на втория недвижим имот и който договор е инкорпориран в нот.акт №44, т.І, рег.№ 473, н.д. № 39/2007 г. на нотариус Н.З. , №062 по Р. с р-н на действие РС -Перник.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответната страна не изразява становище .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение , с което искът на НАП срещу [фирма]-гр.П. и С. Г. Н. иск с правно основание чл.216 ал.1 от ДОПК за обявяване относителната недействителност на договора, с който първият ответник продава на втория недвижим имот е отхвърлен като неоснователен, съдът се е позовал на констатацията, че продавачът на имота [фирма]-гр.П. не се явява пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск, тъй като самото това дружество не е длъжник към НАП. Дружеството- прехвърлител на имота по атакуваната сделка е придобило имота от длъжник на НАП и тази сделка е била предмет на уважения иск по чл.219 ал.1 от ДОПК срещу [фирма] в качеството му на приобретател на имота, който е бил предмет на разглеждане по гр.д. №421/07 на ОС-Перник. Преди вписването на исковата молба по това дело /вписана на 25.04.2007 г./ [фирма] прехвърля собствеността върху същия имот на втория ответник по настоящото дело С. Г. Н. като [фирма] с нот.акт № 44, рег.0473 н.д. № 39/2007 , вписан на 20.02.07 г.. Ето защо, освен гореизложеното съображение за неоснователност на иска спрямо първия ответник, то същият се явява такъв и по отношение на ответника-физическо лице, доколкото същият е придобил имота по договор под формата на нотариален акт, вписан преди вписването на исковата молба на НАП по иска с правно основание чл.219 ал.1 от ДОПК за обявяване за относително недействителна спрямо него на сделката, с която [фирма] е купил имота от самия длъжник или приобретателят по тази сделка се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл.135 ал.1 предл. последно от ЗЗД.
От страна на касатора като правен въпрос обуславящ изхода на спора по иска с правно основание чл.216 ал.1 от ГПК се навежда въпросът за възможността едно лице да придобие право на собственост по една разпоредителна сделка при положение, че правото на праводателя му е придобито на оспорено като придобито на недействително основание.
Така наведеният правен въпрос обаче е несъотносим към предмета на спора по иск с правно основание чл.216 ал.1 от ГПК за обявяване на относителна недействителност, доколкото този вид недействителност не представлява абсолютна нищожност на придобивната сделка изключваща придобиването на правото на собственост по смисъла на чл.26 от ЗЗД и упражняването на това право от кредитора е в зависимост от това, дали третото лице придобило имота е добросъвестно или не, което означава дали последното е придобило правата си върху преди или след вписването на исковата молба за обявяване на тази недействителност. Ето защо така наведеният правен въпрос не обуславя изхода по конкретния спор и липсва възможност за подлагането му на преценка по допълнителните критерии за допускане до касация, визирани в чл. 280 ал.1, т.т. 1-3 от ГПК, поради което и такава не следва да се допуска.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№1599 от 29.07.2011 г. по в.гр.д. №479/10 на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: