3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
гр. С.,06,07,2015год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2677 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца по исковете, [фирма], срещу определение № 778 от 23.04.2014г. по в.т.д. № 1001/2013г. на Апелативен съд – П., с което са оставени без уважение молбите му по чл.248 ГПК за изменение на решение № 53 от 31.01.2014г. по в.т.д. № 1001 / 2013г. на Апелативен съд – П., в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и иска същият да бъде отменен, като се измени акта по чл.81 ГПК. Сочи, че договорът за правна защита и съдействие с инкорпорираното в него процесуално представителство е подписан между страните в отсъствие на дата, месец и година на съставянето му т.е. при липса на задължителни реквизити, присъщи за формата на действителност на всеки договор, което води до недействителност на договора и инкорпорираното в него процесуално представителство. Договорът за правна защита и съдействие не е съставен и в предвидената от Висшия адвокатски съвет утвърдена писмена форма /формуляр/, съдържащ задължителни реквизити – място на съставяне и дата, като липсва предвидената в този формуляр писмена форма на упълномощаване. Този договор, ведно със списъка за разноските са приложени към писмения отговор, препис от който не е връчен на въззивника, съобразно разпоредбите на чл.263, ал.1 вр. чл.261, ГПК за вземане на становище, с което са нарушени процесуалните правила за размяна на книжа и молителят е лишен от правото на защита. Неоснователно въззивният съд не е уважил молбата на пълномощника на страната за отлагане на делото в последното съдебно заседание, с което страната е лишена от възможността да направи възражения и допълнителни искания, като е ограничено правото на защита на страната – чужд гражданин, 78 годишен, който не е в състояние самостоятелно да изгради защитата си. Неоснователно не е уважена и молбата за намаление на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност.
Ответникът по частната жалба счита същата за неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение Апелативен съд – П. е отхвърлил молбите на ищеца за изменение на въззивното решение в частта за присъдените в полза на ответника, [фирма] разноски в размер на 6000 лева за въззивното производство и в частта, с която се потвърждава определението на първата инстанция за присъждане на адвокатско възнаграждение от 1883 лева в полза на ответника – юридическо лице. Въззивният съд е приел, че е налице надлежно упълномощаване на адвоката на ответното дружество при спазване на писмената форма по чл.25, ал.1 ЗА. Позовал се е на разпоредбите на чл.36 ЗА, като е извел, че законът предполага дължимото възнаграждение за положения адвокатски труд да бъде уговорено с договор, но това не е императивно изискване, тъй като договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение – чл.36, ал.3 ЗА. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма, а устно само по изключение – чл.25, ал.1 ЗА, за договора между клиент и адвокат не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено или възнаграждението е дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представено по делото, по което адвокатът е приел да окаже правно съдействие. Направеното оплакване за прекомерност на претендираното и присъдено с въззивното решение адвокатско възнаграждение за въззивното производство е преклудирано, тъй като не е направено от страната най – късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред въззивната инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за първата инстанция е взето предвид от въззивния съд при постановяване на решението, с което частично е отменено определението на първата инстанция по чл.248, ал.1 ГПК, като адвокатското възнаграждение е определено в минималния законоустановен размер.
Определението е правилно.
Мястото и датата на сключване на една сделка са част от формата за действителност само, когато повелителна норма на закона изрично предвижда това /например при записа на заповед/. Относно договорът за правна защита и съдействие липсва законово изискване за посочване на място и дата на сключването му като задължителен реквизит, съответно не е налице законова делегация, въз основа на която да е предвидено Висшият адвокатски съвет да определя формата и съдържанието на тези договори като условие за действителност. Ето защо, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че непосочването на дата и място на договора за правна защита и съдействие води до нищожност на същия и на инкорпорираната в него едностранна сделка на упълномощаване. Освен това, договорът за правна защита и съдействие има достоверна дата към този момента на представянето му пред съда.
Неснователно е и искането за намаление на адвокатското възнаграждение, заплатено на представителя на насрещната страната за въззивното производство. Същото е направено едва в производството по чл.248, ал.1 ГПК, поради което правилно е прието от въззивния съд, че то е преклузирано. Не може да бъде споделено твърдението за лишаване на страната от възможност да направи възражението до приключване на производството пред съответната инстанция, обосновано с липса на завършване на процедурата по размяна на книжата във връзка с въззивната жалба и даване ход на устните състезания в съдебното заседание, за което е било поискано отлагане на делото от пълномощника на жалбоподателя. Разпоредбите на чл.263, ал.1 и ал.5 ГПК и чл.268, ал.1 ГПК не предвиждат задължение на съда да изпрати препис от отговора на жалбата на другите страни, тъй като съдът, чийто акт се обжалва, изпраща делото на горестоящия съд веднага след изтичане на срока за отговор на жалбата, като последният докладва отговора в открито съдебно заседание. Освен това, във въззивното производство са проведени множество открити съдебни заседания, поради което жалбоподателят е могъл да се запознае с отговора на жалбата и приложените към нея договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК и същият не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие. С оглед на това и изложените аргументи за невъзможността на страната сама да проведе защита в последното съдебно заседание, в което адвокатът й не е могъл да се яви, поради заетост по друго дело в районния съд, също не обуславя невъзможност страната да изрази становище по направените искания за присъждане на адвокатско възнаграждение и представените във връзка с това договор за правна защита и съдействие и списък на разноските още с отговора на исковата молба. Отделно от това не се доказва и наличие на причина по см. на чл.142, ал.2 ГПК за отлагане на делото.
Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 778 от 23.04.2014г. по в.т.дело № 1001/2013г. на Апелативен съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.