О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 09 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2907 по описа за 2014 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място], общ.П. баня, обл.Стара З., чрез процесуален представител адв.Н., срещу определение от 05.02.2014г. по в.гр.д.№921/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което на основание чл.77 ГПК е осъден да заплати сумата 200лв. по сметка на Окръжен съд – Велико Търново, представляваща възнаграждение за назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника [фирма].
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение [фирма] е осъден на основание чл.77 ГПК да заплати сумата 200лв. по сметка на Окръжен съд – Велико Търново, представляваща възнаграждение за назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника по иска [фирма].
Определението е правилно.
С Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, ГПК предвижда и форма на процесуално представителство, което макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК чл. 47, ал. 6 ГПК и се свързва с общото правило на чл.29, ал.3 ГПК. Двете разглеждани хипотези се различават по това, че в първия случай /чл.47, ал.6 ГПК/, ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората хипотеза /чл.48, ал.2 ГПК/ е свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител се назначава с акт на съда – определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл.36, ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката /особеният представител винаги е адвокат/ се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл.78 ГПК. Следователно възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.46, а.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски. След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл.32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал.1 ЗА, препращащ към Наредба №1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Оплакванията на жалбоподателя, че производството по иска е подлежало на прекратяване като недопустимо с обезсилване на първоинстанционното решение поради това, че един от ответниците по иска с правно основание чл.135 ЗЗД е загубил правосубектност, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, след като видно от данните по делото производството по делото не е било прекратено, вкл. по отношение на ответника [фирма] и по делото е постановено въззивно решение.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 05.02.2014г. по в.гр.д.№921/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: