ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 388
гр. София, 10.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1930 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Н. А. и Г. Н. А. срещу решение № 1* от 08.10.2009 г. по гр. д. № 886/09 г. на Окръжен съд гр. В.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация А. З. В. и Е. К. В. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в изложението и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 979 от 06.04.2009 г. по гр. д. № 9392/07 г. на Районен съд гр. В., с което искът за собственост на касаторите е отхвърлен. Въззивният съд приел, че те са наследници на Н. А. и с решение № 574 от 07.12.1998 г. ОСЗ признала правото им на собственост върху нива от 11.789 дка, находящи се в земи по § 4 ЗСПЗЗ, м. „Ф” на с. Г., сега м. „Р”. Според съда ищците не са доказали правото си на собственост. С пълномощно от 1950 г. Мехмед Кърджалиев и М. А. упълномощили наследодателя на касаторите да управляват собствения им недвижим имот – къща с дворно място с площ 11.4 дка. Към момента на обобществяване на имотите правото им не било трансформирано в право на собственост. Имотът, които бил заявен за възстановяване от наследниците на Н. А. фактически бил държан от него по пълномощие на собственика. От друга страна, ответниците били ползуватели, като на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ правото им на ползуване било трансформирано в право на собственост върху 0.7 дка, а в последствие закупили още 0.118 дка. Според техническа експертиза, претендираната част от имот № 310 с площ 310.35 кв. м. била част от имот № 11 по помощния план на местността. В него ответниците построили сграда със застроена площ 78.22 кв. м., изградена с тухли, покрита, с изпълнени инсталации.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. Сочат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Приложеното определение № 6 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4121/08 г. на ВКС ІV ГО е постановено в производство по чл. 288 ГПК. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. Затова и определението не може да бъде критерий за допустимост на касационно обжалване.
Касаторът поддържа и доводи, че разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона, обосноваващ основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Твърденията в изложението по същество представляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Преценката на фактите по делото няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а има значение само за страните.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 08.10.2009 г. по гр. д. № 886/09 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: