3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 10.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1511/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. К. – прокурор в А. прокуратура – София, като представител на Прокуратура на Република България, против въззивно решение №613/06.7.2010 г. по гр.д.№3415/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ІV-ти състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 14.10.2009 г. по гр.д.№425/2009 г. по описа на Софийския градски съд, с което П. на Република България е осъдена да заплати на А. Г. К. от[населено място] сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно размера на присъденото обезщетение. Излага се, че същественият материалноправен въпрос е за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени и имуществени вреди, визиран в чл.52 ЗЗД. Сочат се конкретни решения на ВКС, П., ТПОСГК и ППВС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. Г. К. е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по следните съображения:
Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай, поради което размерите на присъдените обезщетения е различен по отделните казуси. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
С оглед изхода от делото касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски/възнаграждение за адвокат/ в размер на 150 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №613/06.7.2010 г. по гр.д.№3415/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ІV-ти състав, по касационна жалба, вх.№7599/11.8.2010 г., подадена от К. К. – прокурор в А. прокуратура – София, като представляваща Прокуратура на Република България.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на А. Г. К., ЕГН – [ЕГН], от[населено място], ж.к.”М.-3”, блок 365, вх.Б, ап.33, деловодни разноски в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: