3
ч. гр. д. № 281/2012 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 389
София, 12.07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 10 юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 281/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от [фирма], със съдебен адрес адв. В. Н. от САС, [населено място], [улица]-113, ет. 3, ап. 11 срещу определение от 03.04.2012 г. по ч. гр. д. № 4914/2012 г. на СГС, ІІІ б състав, с което е оставена без уважение подадената от същия жалбоподател ч. жалба срещу определение от 27.02.2012 г. по гр. д. № 22470/10 г. на СРС, с което е допуснато предварително изпълнение на решение ІІ-78-35 от 14.02.2012 г. по същото дело в частта, с която е уважен иск по чл. 128, т. 2 КТ и е присъдено неплатено трудово възнаграждение, като неоснователна. К. довод е за неправилно приложение на процесуалния закон. В изложението към нея се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос: представлява ли произнасянето на съда по направено искане за предварително изпълнение на осъдителното решение допълване на същото решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
След проверка на обжалваното определение настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл. 274, ал. 3, т. 2 във в р. с чл. 280, ал. 3 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, постановено на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, с което съдът се е произнесъл по направеното от ищеца искане за допускане предварително изпълнение на осъдителното решение, като го е уважил. Предварителното изпълнение е допуснато в частта от първоинстанционното решение, с което е уважен предявен срещу касатора от работник иск за присъждане на неплатено трудово възнаграждение.
При правилно прилагане на процесуалния закон въззивният съд е приел по поставения в изложението въпрос, че то по характер е определение, независимо дали е инкорпорирано в решението или е обективирано в самостоятелен съдебен акт – определение. Искането за предварително изпълнение, което е направено с исковата молба, не обуславя допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по него с този съдебен акт, защото то не е част от спорното право. Производството по чл. 250 ГПК се развива, когато съдът не се е произнесъл по някой от съединените искове, с които е бил сезиран или по въпроса за разноските. Посочването на чл. 250 ГПК като правно основание на искането за предварително изпълнение, не обвързва съда и той правилно е определил, че се касае до искане по чл. 242, ал. 1 ГПК, което е заявено още в исковата молба. Повторно подадената молба за произнасяне по това искане не е породила за съда процесуално задължение да връчи препис от нея на касатора, ответник по иска и да спази процедурата по чл. 250 ГПК.
Нормата на чл. 242, ал.1 ГПК е ясна, както и характера на производството по това искане, не се нуждае от тълкуване, поради което не е налице основание по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение от 03.04.2012 г. по ч. гр. д. № 4914/2012 г. на СГС, ІІІ б състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: