3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София, 16.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 1873 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 72 от 08.06.2016г. по в.т.д. № 123/2016г. на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 565 от 29.02.2016г. по т.д. № 172/2015г. на Окръжен съд – Бургас. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.439 ГПК, с който е поискано да се признае за установено, че [фирма] не дължи на [фирма], сумата в размер на 58 281.27 лв., включваща следните суми: по изп.д. № 149/2015г. на ЧСИ Т. Д.: по изпълнителен лист от 02.10.2014г.ч.гр.д. № 6110/2014г. на РС- Бургас – главница в размер 18 586.22 лв., разноски 372 лв., адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. и законна лихва върху главница от 21.08.2014г. в размер на 590.33лв.; по изпълнителен лист от 02.10.2014г. по ч.гр.д. № 6111/2014г. на РС- Бургас- главница в размер 13 123.20 лв., разноски 262.46 лв., адвокатски хонорар в размер на 700 лв. и законна лихва върху главница от 21.08.2014г. в размер на 416.81 лв.; по изпълнителен лист от 04.08.2014г. по ч.гр.д. № 4750/2014г. РС- Бургас- главница в размер 20 166.20 лв., разноски 403.32 лв., адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. и законна лихва върху главница от 25.06.2014г. в размер на 960.73 лв., както и прихванатата сумата от 700 лв., присъдена с определение № 839 от 31.03.2015г. по в.ч.гр.д. № 2170/2014г. на ОС-Бургас.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира разноски за трите съдебни инстанции.
Ответникът- [фирма], счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, алтернативно моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски в размер на 1800 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на 14.05.2014г. [фирма] с три броя договори за цесия е получило вземания на [фирма] към [фирма], въз основа на които на 04.08.2014г. и 02.10.2014г. се е снабдило с изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК. На 20.07.2014г. е подписан договор за цесия, въз основа на който вземане на [фирма] е прехвърлено на [фирма], като длъжникът по него [фирма] е получил съобщение от цедента по чл.99, ал.4 ЗЗД за цесията на 04.11.2014г. На 02.12.2014г. длъжникът, [фирма], е направил възражение за прихващане по изпълнителното дело, образувано от новия кредитор, [фирма], на дълга си с вземането си към цедента. Съдът е приел, че искът по чл.439 ГПК за допустим, тъй като се касае за факти, настъпили след последното заседание по т.д. № 58/2013г. на ОС-Бургас, което се е провело на 19.06.2014г., но е счел същият за неоснователен, тъй като не са налице предпоставките по чл.103 ЗЗД. Изложени са съображения, че съгласно чл. 103, ал.3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да противопостави и прихване задължението си срещу свое вземане към цедента. Направен е извод по аргумент на противното, че ако длъжникът се е противопоставил на прехвърлянето, тогава той би могъл да направи прихващане на задължението си към цесионера със свое вземане към цедента. Въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, че след получаване на 20.07.2014г. на уведомлението за извършената цесия длъжникът – ищец да е изразил несъгласие, въпреки че по думите му е имал годно за прихващане вземане към [фирма].
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 – т.3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ Може ли длъжникът по едно цедирано вземане да извърши прихващане срещу цесионера с вземане, което първият има срещу цедента и дали същото е произвело действие, респ. дали е погасено правото на вземане на цесионера?- твърди се, че поставеният въпрос е решен в противоречие с определение № 528 от 15.04.2013г. на ВКС по т.д. № 630/2012г. на ВКС, I ТО. /2/ Следва ли прихващащият да доказва изрично изразено несъгласие с цесията или съдът трябва да изследва, дали има дадено изрично съгласие за нея?, /3/ Трябва ли прихващащият по чл.103, ал.3 ЗЗД да доказва несъгласие или изявлението му за прихващане следва да бъде счетено за такова и до кой момент следва да бъде изразено това несъгласие? Твърди се, че тези въпроси се решени в противоречие с решение № 32 от 18.02.2016г. по гр.д. № 114/2015г. на РС- Девня, решение № 41 от 11.01.2016г. по в.гр.д. № 2638/2015г. на ОС-Пловдив, решение № 1414 от 15.07.2015г. по в.гр.д. № 1784/2015г. на ОС-Варна, решение № 2088 от 11.06.2015г. по гр.д. № 4168/2014г. на РС-Пловдив, решение № 447 от 11.03.2015г. по гр.д. № 3373/2014г. на ОС-Пловдив, решение № 39 от 10.02.2014г. по в.т.д. № 8/2014г.на Апелативен съд-Варна, решение от 04.07.2014г. по гр.д. № 513/2013г.на РС-Добрич, решение по т.д. № 658/2013г. на ОС-Шумен.
Първият въпрос не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като не охваща обусловилия изхода на спора въпрос, дали правото на прихващане на длъжника по чл.103, ал.3 е свързано с изразяване от него на несъгласие с цесията или е достатъчно да липсва такова съгласие на длъжника. Не е осъществено и релевираното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото цитираното от касатора определение на ВКС е постановено по реда на чл.288 ГПК и не представлява задължителна практика на ВКС.
Втори и трети въпрос, с оглед очертаните решаващи мотиви на въззивния съд, са обусловили изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, като по отношение на тях е осъществено и наведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид наличие на противоречива практика на съдилищата – влязло в сила като окончателно решение № 41/ 11.01.2016г. по гр.д. № 2638/ 2015г. на Окръжен съд – Пловдив, в което даденото разрешение на въпросите по приложението на чл.103, ал.3 ЗЗД е обратно на възприетото от Апелативен съд- Бургас в обжалваното решение. В решението на ОС-Пловдив е прието, че за страната е налице правото да извърши прихващане с насрещни свои задължения към предишен кредитор, тъй като по делото няма данни тя да се е съгласила с прехвърлянето на вземането и е неоснователно поддържаното от насрещната страна, че незаявяване на възражение срещу прехвърлянето след узнаването му е равнозначно на съгласие.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК, по конкретизирания и обобщен от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: Правото на длъжника при съобщена му по чл.99, ал.3 ЗЗД цесия да прихване по чл.103, ал.3 ЗЗД задължението си срещу свое вземане към цедента обусловено ли е от изразено от него несъгласие с цесията или е достатъчно той да не е изразил съгласие с прехвърлянето на вземането от предишния кредитор и как се разпределя тежестта на доказване?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1165,63 лева.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 08.06.2016г. по в.т.д. № 123/2016г. на Апелативен съд-Бургас.
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1165,53 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.