6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№389
София, 18.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 404 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр.с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ бр.86/2017г.
С определение № 107 от 18.05.2017г. производството е спряно до произнасянето по тълкувателно дело № 1/2016г. на общото събрание на наказателна, гражданска и търговски колегии на ВКС. Тълкувателното решение № 1/2016г. е прието на 21.06.2018г., поради което са налице предпоставките за възобновяване на производството.
То е образувано по касационната жалба на ответника ЗД [фирма] против Решение № 103 от 24.08.2016г. на Апелативен съд Бургас по в.т.д.№ 188/2016г. Касаторът обжалва решението в частта с която, след отмяна на решението по т.д.№ 49/2015г. на ОС Сливен, е осъден да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ на ищцата Н. Д. И., родена 1999г. сумата 60 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. С. И. – нейна баба, настъпила при пътно произшествие от 12.06.2014г., ведно със законната лихва от тази дата; в частта за потвърждаване на същото решение, с което е осъден да заплати на В. Н. Й., родена 1967г. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Д. С. за разликата от 10 000лв. до присъдените 80 000лв., ведно със законната лихва от 12.06.2014г.; в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за осъждането му да заплати на ищцата С. Н. И., родена 2009г. /действаща чрез законния си представител Н. Д. И./ обезщетение за неимуществени вреди за причинените й в резултат на същото пътно произшествие телесни увреждания за разликата над 5 000лв. до присъдените 40 000лв., ведно със законната лихва от същата дата. Предмет на жалбата е и решението в частта за присъдените разноски като оплакването е, че въззивният съд не е уважил възражението на застрахователното дружество по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците. Решението в частта за потвърждаване отхвърлянето исковете на ищците за разликата до пълния предявен размер е влязло в сила.
С касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и отхвърляне изцяло на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на внучката Н. И.; намаляване обезщетението за неимуществени вреди на дъщерята В. Й. на сумата 10 000лв.; намаляване на обезщетението на пострадалата малолетна ищца С. И. на 5 000лв.
В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване: 1/ По иска, предявен от Н. И.: Какъв е кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, при който е причинена смъртта на техен близък. Включват ли се в кръга на тези лица низходящите и възходящите от втора степен. Въведената допълнителна предпоставка е т. 1 на чл.280,ал.1 ГПК – противоречие на решение в обжалваната част с ППВС 4/61г., 5/69г. и 2/84г. Иска се и допускане на обжалването по въпроса относно приетия размер на обезщетението на Н. И. за неимуществените вреди от смъртта на нейната баба с оглед критерия на чл.52 ЗЗД с позоваване на решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС. 2/ По иска, предявен от В. Й. се иска допускане на обжалването също по въпроса относно приетия размер на обезщетението за неимуществени вреди от загубата на майка й Д. И. и приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличието на предпоставката по т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на задължителна практика по този въпрос. Касаторът акцентира на обстоятелството, че възрастта на починалата жена е 75 години като счита, че това е релевантен факт за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на родственика. Позовава се и на несъобразяване на обезщетението с икономическата конюнктура в страната. 3/ По иска, предявен от С. И. искането е за допускане на обжалването по въпроса за приетия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесна травма при същата допълнителна предпоставка, обоснована с позоваване на задължителна практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Според касатора е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпроса за размера на обезщетението, присъдено на малолетната С. за причинената й лека телесна повреда, съпоставено с присъдени обезщетения за по-тежки увреждания.
От ищците е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответното застрахователно дружество срещу първоинстанционното решение за уважаването на иска на В. Й. за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на майка й Д. И. над сумата 10 000лв. до уважения размер 80 000лв. и в частта за уважаването на иска на С. Н. И. за разликата над 5 000лв. до присъдените 40 000лв. за претърпените от малолетното дете болки и страдания от средна телесна повреда, причинена при същото пътно произшествие от 12.06.2014г. С въззивна жалба ищцата Н. И. е обжалвала и решението в частта, с която искът й за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната баба в размер на 100 000лв.е бил изцяло отхвърлен. Ищците В. Й. и С. И. са депозирали насрещни въззивни жалби срещу решението в частта за отхвърлянето на исковете им съответно за разликата до 120 000лв. и 80 000лв.
По делото е било безспорно, че В. Й. е дъщеря на починалата в резултат на пътното произшествие Д. С. И., че Н. Д. И. е внучка на Д. И., а С. И. /правнучка на Д./ е получила телесни увреждания при същото пътно произшествие. Безспорно е и, че предизвикалият пътното произшествие водач Д. Д. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда за това, че на 12.06.2014г. в [населено място], на пешеходна пътека и при нарушение на правилата за движение по непредпазливост е причинил смъртта на Д. С. И. и средна телесна повреда на нейната правнучка С. И.. Безспорно е било и наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач /и евентуален ответник по искове с правно основание чл.45 ЗЗД/ и първия ответник ЗД [фирма].
Произнасяйки се по жалбите въззивната инстанция е отчела, че към датата на пътното произшествие наследодателката е била на 74 години, енергична, активна и обществено ангажирана личност, в добро здравословно състояние, отдадена в отглеждането на правнучка си С., грижовна към семейството си, в което отношенията са били сърдечни и топли. Отговорила е на довода на въззивника-застраховател, че високата възраст на пострадалия не е фактор, обуславящ по-нисък размер на обезщетението, позовавайки се на решението по т.д. № 1332/2015г. на І т.о. Обсъдила е свидетелските показания, чрез които е приела за установено, че дъщерята на починалата е преживяла кончината на майка си с дълбока покруса. Произнесла се е по съображенията, основани на икономическата конюнктура като критерий при определянето на справедлив размер на обезщетението. Приела е за неоснователна както въззивната жалба, така и насрещната жалба на В. Й., споделяйки извода, че сумата 80 000лв. е справедливото обезщетение.
При произнасянето по жалбата на застрахователя и по насрещната жалба на С. И., съставът на Бургаския АС е посочил, че пострадалата и била в навечерието на своите пет години при настъпването на инцидента, при който са й били причинени увреждания, най-сериозно от които е фрактура на лявата бедрена кост, във връзка с която е претъпяла оперативно лечение за поставяне на метална остеосинтеза, а с нова операция през март 2016г. материалът е бил изваден. Обсъдено е, че първоначално детето е било поставено на изключително болезнена манипулация- екстензия, изпитвало силни болки, било в шок от преживяното, а понастоящем още изпитва болки в лявото краче. Акцентирано е, че при произшествието детето е било свидетел на уврежданията, нанесени на прабаба му и очевидец на изпадането на жената в безсъзнателно състояние /кома/, което е било изключително травмиращо. С това е обоснован изводът за неоснователност на исканията й на двете страни за промяна в размера на присъденото от окръжния съд обезщетение от 40 000лв.
Съставът на апелативния съд е изложил подробни мотиви, в подкрепа на тезата си, че ограничаването отнапред на възможността да се търсят и доказват от определен кръг лица търпени увреждания от смъртта на техен близък, непропорционално ограничава достъпа до съд за реализирането на признато от правния ред тяхно гражданско право. Посочил е, че отсъства разумно съотношение на пропорционалност на това ограничение с преследваната легитимна цел – така, както е посочена в мотивите на ППВС 2/84г. – уеднаквяване на практиката на съдилищата. Според въззивния съд не може да бъде легитимна цел слагането на граница на случаите и лицата правоимащи на обезщетение, след като признаването и определянето на вредите за всеки конкретен случай на деликт зависи от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай; че такова ограничение е несъответно на чл.6 ЕКПЧ в неговия граждански аспект, тъй като се касае за ограничение, нарушаващо самата същност на правото на обезщетение, чрез отричането му за определена категория лица. Въззивната инстанция е приела, че израз на разколебаване адекватността на това ограничение е предложението за образуване на тълкувателно дело пред ВКС. Изложила е съображения, че при разрешаването на въпроса, акцентът следва да е не върху родствената връзка, а върху действителните отношения между страната и пострадалото лице, покриващи чувства на емоционална близост, привързаност, доверие и подкрепа. С позоваване на свидетелските показания е приела за установено, че такива връзки са били изградени през целия живот на внучката Н. И., за която е полагала грижи нейната баба; че Д. С. е била опора в живота й и е отгледала не само нея, но и дъщеря й С.. Посочила е, че с присъждането на сумата от 60 000лв. би се постигнало получаване на обезвреда, чиято цел е да репарира мъката и страданието на внучката от загубата на близкия човек.
Съставът на ВКС приема, че не е обосновано наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението по исковете на В. Й. и на детето С. И..
Конкретен въпрос относно приложението на материалноправната норма на чл.52 ЗЗД не е поставен, а този относно критериите, релевантни за определяне на справедливо обезщетение е разясняван многократно в практиката на ВКС по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Той е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане.
Съпоставката между средната продължителност на живота в страната и възрастта на починалия родственик е неморална и не намира никакво основание в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. При произнасянето си по този въпрос въззивната инстанция се е съобразила с трайната практика на ВКС, обективирана както в цитираното в нейните мотиви решение, така и в редица решения по чл.290 ГПК /т.д. № 2056/2015г. на І т.о., т.д.№ 458/ 2012г. на І т.о., т.д.№ 218/2010г.. на ІІ т.о., т.д.№ 1919/2014г. на І т.о. / че възрастта на починалия, неимуществени вреди от смъртта на който се претендира с прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ, не съставлява самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, доколкото сама по себе си не е критерий за съдържанието на връзката между починалия и преживелия родственик и конкретно в съдържанието на връзката между родител и дете.
Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския АС по иска на Н. Д. И.. Даденото от състава на АС разрешение по въпроса за обезщетяването на претърпените от внучката на починалата в резултат на пътното произшествие Д. И. неимуществени вреди е изцяло в синхрон с даденото разрешение по тълкувателно дело № 1/2016г. на трите колегии на ВКС. Съгласно него, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Тълкувателното решение съдържа директен отговор на поставения от касатора въпрос „Какъв е кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, при който е причинена смъртта на техен близък. Включват ли се в кръга на тези лица низходящите и възходящите от втора степен” и разрешението на този правен проблем в обжалваното решение изцяло съответства на произнасянето от колегиите на ВКС. Изложението не съдържа правни въпроси, относими към въведените в тълкувателното решение критерии, въз основа на които се извършва конкретната преценка, което обуславя неоснователността на искането за допускане на обжалването на решението в тази част.
С оглед изхода на производството, касаторът следва да заплати поисканите и доказани разноски на ответните страни както следва: сумата 3 980лв. за изготвянето на отговора на касационната жалба на В. Й. от пълномощника й адв.К. П. по договор за правна защита и съдействие от 17.04.2014г. и представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение; сумата 3 530лв. за изготвяне на отговора на касационната жалба на Н. И. и малолетната С. И. от пълномощника им адв.С. Б. по договор за правна защита и съдействие от 17.16.2016г., в който е отразено плащането на договореното възнаграждение в брой.
Неуважаването в обжалваното решение на искането на застрахователното дружество за намаляване, на основание чл.78,ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците, не може да бъде директно предмет на касационно обжалване. На обжалване пред ВКС би подлежало определението по чл.248 ГПК, но дружеството не е инициирало такава процедура.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновява производството по т.д.№ 404/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.
Не допуска касационно обжалване на Решение № 103 от 24.08.2016г. на Апелативен съд Бургас по в.т.д.№ 188/2016г. в обжалваната част.
Осъжда ЗД [фирма] да заплати на В. Н. Й. сумата 3 980лв. и на Н. Д. И. сумата 3 530лв. – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: