1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София, 19.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия В. ч. т. дело № 869 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Ти Ен К. К. М. /Ю К./“ Е., [населено място] чрез процесуален представител Адвокатско дружество „Б. и П.“ чрез адв. А. Б. срещу определение № 140 от 14.01.2014г. по в. гр. дело № 3603/2013г. на Пловдивски окръжен съд, VIII граждански състав, с което е потвърдено определение № 11078 от 26.08.2013г. по гр. дело № 11803/2013г. на Районен съд Пловдив, ХХ граждански състав за прекратяване на производството по делото поради наличие на арбитражна клауза, както и относно разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно основание на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „Длъжен ли е съдът при направеното възражение за неподведомственост на делото, предвид наличието на арбитражна клауза, да изследва въпроса дали между страните съществува валидна арбитражна клауза преди да прекрати делото? Има ли задължение съдът при направеното възражение за недействителност на договор, съдържащ арбитражна клауза, да извърши проверка на валидността на арбитражната клауза преди да се десезира?“ – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /определение № 57/16.01.2012г. по т. д. № 21/2012г. на АС Пловдив, определение № 422/09.06.2011г. по гр. д. № 263/2011г. на ОС Ловеч, определение № 212/27.07.1999г. по гр. д. № 149/1999г. на ВКС, П. г. о., определение № 521/17.07.2013г. по ч. т. д. № 2377/2013г. на ВКС, Първо т. о./
2/ „Когато арбитражната клауза е обективирана в договор и едната страна оспори истинността /авторството/ на самия договор, съдържа ли се имплицитно в това и оспорване авторството на самата арбитражна клауза? Следва ли в такава хипотеза съдът първо да извърши проверка истинността на документа и едва тогава да пристъпи към произнасяне по възражението за неподсъдност поради наличие на арбитражна клауза?“ – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /определение № 18577/10.10.2013г. по гр. д. № 3057/2013г. на СГС, ГО, П. състав, определение № 995/11.06.2010г. по гр. д. № 786/2010г. на САС, определение № 212/27.07.1999г. по гр. д. № 149/1999г. на ВКС, П. г. о./
3/ „Когато се прекратява дело поради възражение за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза, слага ли се край на процесния спор и дължат ли се разноски в полза на ответната страна на основание чл. 78, ал. 4 ГПК?“ – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /определение № 1202/08.07.2009г. по т. д. № 381/2009г. на ОС Пловдив, 17 състав, определение № 73/19.02.2010г. по т. д. № 5/2010г. на П., определение от 14.06.2013г. по гр. д. № 4743/2013г. на РС Пловдив, 3 състав, определение № 2439/09.08.2013г. по гр. д. № 2254/2013г. на ОС Пловдив, 8 състав, определение от 26.09.2013г. по ч. гр. д. № 350/2013г. на ЯОС/. По отношение на третия процесуалноправен въпрос се поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че създадената практика по този въпрос е порочна и не съответства на смисъла на процесуалния закон, като чрез даване на отговор ще се стигне до разкриване точния смисъл на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК чрез тълкуването й с оглед преодоляването на възприети противоречиви правни разрешения по прилагане на посочената правна норма, което ще доведе до разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона и ще допринесе за развитие на правото.
Касаторът моли определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът Й. Б. Д. от [населено място], [община], обл. П. чрез процесуален представител адв. И. Д. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по поставените от касатора въпроси, същите са извън предмета на делото, не са обусловили правната воля на съда и не е налице противоречие на обжалваното определение с разрешенията, дадени в посочените от касатора определения – определение № 57/16.01.2012г. по т. д. № 21/2012г. на АС Пловдив не е влязло в сила; разрешенията, дадени в определение № 422/09.06.2011г. по гр. д. № 263/2011г. на ОС Ловеч и определение № 18577/10.10.2013г. по гр. д. № 3057/2013г. на СГС, ГО, П. състав са в съответствие с обжалвания съдебен акт; определение № 212/27.07.1999г. по гр. д. № 149/1999г. на ВКС, П. г. о., определение № 521/17.07.2013г. по ч. т. д. № 2377/2013г. на ВКС, Първо т. о. и определение № 995/11.06.2010г. по гр. д. № 786/2010г. на САС са неотносими. Относно третия процесуалноправен въпрос ответникът поддържа становище, че не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение, евентуално частната касационна жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Ищецът „Ти Ен К. К. М. /Ю К./“ Е., [населено място] е предявил срещу Й. Б. Д. от [населено място], [община] искове за заплащане на сумата 12 000 лв., представляваща дадена на заем сума по договор за паричен заем от 17.04.2013г., сумата 960 лв. – възнаградителна лихва съгласно чл. 2.4 от договора за определен период, сумата 218,40 лв. – лихва за забава на основание чл. 2.5 от договора за определен период и законата лихва върху всяка главница. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ответникът е подал писмен отговор, в който е релевирал две възражения: 1/ възражение за недопустимост на производството поради неподведомственост на спора на съдилищата с оглед наличието на арбитражно споразумение между страните; 2/ възражение за недължимост на сумата поради липса на облигационна връзка между страните, тъй като ответникът не е подписал договора за заем от 17.04.2013г. и приложение № 1 – погасителен план.
За да потвърди определението на Районен съд Пловдив, с което е прекратено производството по делото, въззивната инстанция е приела, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск, предявен от „Ти Ен К. К. М. /Ю К./“ Е., [населено място] срещу Й. Б. Д., за неизпълнение на задължение по договор между страните от 17.04.2013г., в който е включена арбитражна клауза. Съдебният състав се е аргументирал, че при определяне на подведомствеността следва да се вземе предвид уговореното между страните в чл. 7.5 от договора, съгласно която разпоредба всички спорове, свързани с него ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при Б.. Предвид наличието на арбитражна клауза, характера на спора – имуществен и нямащ за предмет изключенията по чл. 19, ал. 2 ГПК, въззивният съд е направил извод, че настоящият спор е изключен от правораздавателната власт на съдилищата.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Предвид инвокираните от частния жалбоподател доводи и данните по делото, посочените в изложението процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на делото и са подготвили решаващата воля на съда.
По отношение на първите два процесуалноправни въпроса е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид противоречивото му разрешаване от съдилищата – с процесното определение при направено с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК оспорване от ответника на действителността на договора поради липса на съгласие, тъй като не е подписан от него, и в същото време релевирано възражение за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза, която е инкорпорирана в договора, производството по делото е прекратено като недопустимо поради сключена между страните арбитражна клауза; с определение № 18577/10.10.2013г. по гр. д. № 3057/2013г. на СГС, ГО, І състав първоинстанционното определение за прекратяване на производството поради арбитражна клауза е отменено по съображения, че при оспорване на действителността на договор, съдържащ арбитражна клауза, поради липса на съгласие, тъй като страната не го е подписала, първоинстанционният съд следва да извърши проверка на обстоятелството дали страната, оспорваща договора, съдържащ арбитражната клауза, го е подписала, доколкото се касае за правоотношение извън договора; в определение № 995/11.06.2010г. по ч. гр. д. № 786/2010г. на САС, ГК е прието, че оспорената от ищеца истинност на договорите, в които е включена арбитражна клауза, поради неавтентичност на подписите на лицата, представители на продавача, изключва извод за тяхната валидност, включително на арбитражната клауза до приключване на проверката им по надлежниая ред.
Арбитражната клауза представлява самостоятелен процесуален договор извън материалноправния договор и същата може да бъде включена като клауза в договора или да бъде уговорена отделно с друг акт, поради което се налага отделна проверка на изискванията за нейната валидност. Независимо, че арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор извън материалноправния, двата договора могат да бъдат засегнати от едни и същи пороци, например в случая, когато ответникът твърди, че не е подписал договора, в който е включена арбитражната клауза. Когато арбитражната клауза е включена като отделна клауза в материалноправния договор и едната страна оспори истинността /авторството/ на договора, в това оспорване се съдържа имплицитно оспорване на авторството на самата арбитражна клауза. При направено възражение за неподведомственост на делото поради наличие на арбитражно споразумение и възражение за недействителност на договора, съдържащ арбитражното споразумение, поради липса на съгласие, тъй като договорът не е подписан от лицето, направило възражението, съдът е длъжен да извърши проверка на валидността на арбитражната клауза преди да се десезира. В този случай първоинстанционният съд, за да се произнесе по възражението за неподведомственост поради наличие на арбитражно споразумение, следва да извърши проверка на истинността на документа, съдържащ арбитражната клауза.
Въззивният съд неправилно при направено от ответника оспорване на подписа, положен на договора, в който се съдържа като отделна уговорка арбитражната клауза, е направил извод, че настоящият спор е изключен от правораздавателната власт на съдилищата поради наличието на арбитражна клауза. Съдебният състав не е съобразил, че ищецът, предявявайки иска в Районен съд Пловдив, е игнорирал арбитражната клауза, а ответникът, оспорвайки автентичността на договора, практически е оспорил автентичността и на арбитражната клауза, поради което не е налице основание за прекратяване на производството поради неподведомственост на делото. Поради изложените съображения определението на въззивната инстанция следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
При този изход на спора третият процесуалноправен въпрос е без значение, поради което по отношение на него не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 140 от 14.01.2014г. по в. гр. дело № 3603/2013г. на Пловдивски окръжен съд, VIII граждански състав и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ определение № 11078 от 26.08.2013г. по гр. дело № 11803/2013г. на Районен съд Пловдив, ХХ граждански състав за прекратяване на производството по делото поради наличие на арбитражна клауза, както и относно разноските.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.