2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 389
София 21.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1085 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. Б. К. чрез процесуалния представител адв. И. Н. е обжалвал с касационна жалба вх. № 35271 от 08.12.2013г. въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1705 от 30.10.2015 по гр.д.№ 819/2015г.
С втора касационна жалба вх. № 36485 от 18.12.2015г. въззивното решение е обжалвано и от С. И. И. чрез процесуалния представител адв. Сп. Джаберова.
Ответницата Д. Ц. Ц. е подала отговор, в който изразява становище , че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените правни въпроси се отнасят за тълкуване на договор, а предмет на настоящото дело е саморъчно завещание. Отделно от това в случая същественият въпрос не е за тълкуване на завещанието, а за действителността на завещание, в което не е означен неговият автор.
Ответницата С. Т. А. също счита в подадените отговори по двете касационни жалби, че поставените в тях правни въпроси не представляват значение за правния спор.
Касационните жалби са подадени в законоустановения едномесечен срок, отговарят на изискванията на чл. 384 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Пловдивския районен съд № 4991 от 23.12.2014 г., по гр.д.№ 3777/2013 г. и е решил делото по същество като е уважил предявените от С. Т. А. и Д. Ц. Ц. срещу П. Б. К. и С. И. И. искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Въззивният съд е приел, че завещанието, от което ответниците твърдят, че черпят права, не е породило правно действие. С него е изразено изявление от едно лице за това, че завещава всичко свое на други две лица, а последните са индивидуализирани – единият само с лично име, а другият – с две имена. Самият автор на изявлението не е посочен в документа, но е доказано в процеса, че то е написано и подписано от Д. С. Ц., тъй като документът е намерен в дома му след неговата смърт. Неясно е обаче е от текста на завещанието кои са облагодетелстваните лица, а е недопустимо това да се установява чрез данни, стоящи извън завещателното разпореждане. Поради това , че волята на завещателя е останала неизразена и непълна, е налице недовършен фактически състав, следователно завещание липсва. По тези съображения според въззивния съд ответниците не могат да се легитимират в процеса като наследници по завещание, а по реда на наследяването собственици на процесните имоти са законните наследници на Д. С. Ц. , част от които са двете ищци.
При това съдържание на мотивите, от множеството правни въпроси, поставени в двете касационни жалби, обуславящ за делото обобщено е следният: При тълкуване на завещание следва ли волята на завещателя по отношение самоличността на бенефициера да се разкрие само въз основа на писмения текст на документа, или съдът трябва да съобрази всички факти по делото и установи отношенията между завещател и бенефициер, предхождащи съставянето на завещанието.
Този въпрос е от значение за делото, защото разрешаването му е обусловило решаващите изводи на съда , че завещанието не е породило правно действие. Въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото поради липса на изрична законова уредба и задължителна съдебна практика , поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Не е налице поддържаното от касаторите основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с оглед спецификата на разглеждания случай, тъй като представената от тях съдебна практика, относима към тълкуване на завещателните разпореждания , се отнася до техния предмет, а не до определяне на облагодетелстваното лице.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1705 от 30.10.2015 по гр.д.№ 819/2015г.
Указва на всеки от касаторите да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 250 лв., в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: