О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.389
гр. София, 25.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1815 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. второ от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Р. Х. Г. от гр. Д., приподписана от адв. Н. В. , против определение № 34 от 23 януари 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа на първо гражданско отделение на ВКС за 2007 г. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото самият въззивен съд посочил, че подлежи на обжалване.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима.
Жалбата е неоснователна.
С атакуваното определение тричленен състав на ВКС приел, че частната касационна жалба срещу определение на въззивния окръжен съд в гр. П., е недопустима, защото определението на въззивния съд не попада в кръга на определенията по чл. 218 а ал. 1 б. “в” от ГПК (отм.), предвидени за касационно обжалване.
С определение № 2* от 21 септември 2007 г. въззивният окръжен съд в гр. П. приел, че предявения иск за развод срещу частната жалбоподателка следва да се разгледа от районния съд в гр. П., поради което отменил определение на същия съд, с което било постановено прекратяване на производството по делото поради неподсъдност и изпращането му на районния съд в гр. Д. и върнал делото на съда в гр. П. за продължаване на съдопроизводствените действия.
В чл. 218а ал. 1 б. “в” от ГПК (отм.) се предвижда касационно обжалване на определенията на въззивния съд, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по нататъшното развитие на производството. Обжалването в посочения случай е средство за контрол срещу незаконни определения, които не могат да се проконтролират по повод на обжалване на решенията пред ВКС. По този ред се атакуват и определения, с които производството по делото се прекратява пред сезирания съд и се препраща по подсъдност на друг съд, според правилото на чл. 92 и 93 от ГПК (отм.). В тези хипотези, както се приема в задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 5, въпреки че се запазва висящността на производството, пътят за защита е преграден пред сезирания съд, поради което определението за прекратяване и препращане делото на друг съдебен или административен орган ще подлежи на обжалване пред касационния съд. Но и при тази хипотеза, подобно обжалване би било основателно само когато въззивната инстанция е оставил в сила определението на първостепенния съд.
С определението на въззивния съд е приета за основателна частната жалба на ищеца по бракоразводното дело срещу протоколно определение на районния съд за прекратяване на производството по делото, като делото е върнато на съда, прекратил производството, за продължаване на съдопроизводствените действия. При това положение, правилно тричленният състав на касационния съд е приел, че не е изправен пред хипотезата на чл. 218а ал. 1 б. “в” от ГПК (отм.), тъй като атакуваното определение не попада в кръга на определенията, допустими до касационен контрол по смисъла на посочената разпоредба, след като с него не се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството. Най-сетне, погрешното посочване от страна на въззивния съд, че определението подлежи на обжалване, не може да отмени установения в закона принцип за обжалваемост на определенията.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 34 от 23 януари 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа на І ГО на ВКС за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: