О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София, 26.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 980/2019 г. по описа на второ г.о.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх. № 22304/13.12.2018 г. подадена от Д. Н. Т. в качеството ? на процесуален представител на Столична община и на СО – Район „Витоша“, срещу Решение № 2493 от 26.10.2018 г. по въззивно гр. дело № 255/2018 г. на Апелативен съд – София.
С посоченото решение, апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция е отменил Решение № 7701/17.11.2017 г. по гр.д. № 16760/2014 г. по описа на Софийски градски съд, и постановил решение, с което признава за установено по отношение на Д. С. С., че Столична община, не е собственик на реална част от 2124 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***; на 81 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** и на 14 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта на [населено място] от 2010 г., които части са идентични с урегулиран поземлен имот № * – отреден за озеленяване, КОО и трафопост, в кв.27 по регулационния план от 2001 г. на местност В. з. „К.“, [населено място], кв. К., с площ 2219 кв.м., при граници на парцела: [улица], УПИ **, УПИ **, УПИ **, УПИ **, УПИ – **, улица и алея.
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение било неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон, довели до необоснованост на решението основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа с довод, че по въпросите „Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличие на активна материално – правна легитимация на владелеца по предявен отрицателен установителен иск ?“, както и по въпроса „При определяне на релевантния за придобиването по давност срок от десет години, следва ли съдът да съобрази действащите във времето нормативни ограничения в тази посока?“, както и по въпроса „Длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на акт за частна общинска собственост, съставен по реда на чл. 7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА за доказване правото на собственост, ако актът не е оспорен по надлежен ред и следва ли решаващият съд да съобрази нормата на чл.5 ЗОбС?“ въззивното решение е произнесено в противоречие с практиката на ВКС обективирана с ТР № 8 / 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС , Решение № 1296 от 17.12.2008 г. по гр.д. № 5083/2007 г. на I – г.о., Решение № 108 от 20.05.2011 год. по гр.д. № 931/2010 г. на II – г.о., Решение № 282 от 27.04.2009 год. по гр.д. № 5520/2007 г. на III – г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касацията – Д. С. С., чрез адвокат С. И. Л.- САК, с който се обосновава тезата за недопустимост на касационната жалба по съображения, че процесуалният представител на касатора няма надлежно учредена представителна власт и касационната жалба следвало да бъде оставена без разглеждане. Излагат се съображения за лисата на основания за допускане на касационното обжалване в насока, че изведеният въпрос за правния интерес на Д. С. като ищца по заявения отрицателен установителен иск е разрешен в съответствие на задължителната съдебна практика, а вторият и трети въпрос не са обусловили изводите на съда. Поддържа се, че не са налице основания касационната жалба да бъде уважена. Претендират се разноски.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на доводите в касационната жалба и изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1, и т.3 ГПК и като съобрази възраженията в отговора на ответника по касация, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима от гледна точка спазване на срока по чл. 283 ГПК и с оглед изискванията на чл. 280, ал.3 ГПК касателно предмета на спора, а именно иск за защита на вещни права.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция приема, че с предявения отрицателен установителен иск ищцата се „домогва“ да докаже, че ответникът не притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот. По предявен отрицателен установителен иск ищецът не длъжен да доказва правото си на собственост, а следва само да се позове на свое право като условие за допустимостта на процеса, обуславящо правния му интерес от провеждане на установителния иск.
Прието е, че ответникът е заявил правото си на собственост на основание извършено в полза на държавата отчуждаване, позовавайки се на § 7, ал.1, т.3 ПЗР ЗМСМА и АОбС № 2135 и твърдения, че имотът е станал общински, но ответникът – СО не е установил в процеса правно релевантните факти, на които да основе своите права върху процесния имот.
След преценка на посочените с изложението основания за допустимост на касационното обжалване, настоящия състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на поддържаното основания по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения на ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС установяването на правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е в тежест на ищеца доколкото с този иск се цели непряка защита на спорно вещно право или на правно очакване за придобиването му като се иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава право на собственост, с което се цели да се създаде яснота в отношенията между страните относно правото на собственост. В тежест на ответника е да се установи и докаже осъществяването на юридическия фактически състав, от който черпи правото си на собственост, заявено с отговора на исковата молба.
Настоящият състав намира, че изведените правни въпроси, обобщени в насока „задължението на въззивният съд да следи служебно за наличие на активна материално – правна легитимация на ищцовата страна – владелец на спорния недвижим имот по предявен отрицателен установителен иск , ако същата установява правния интерес с правно очакване за придобиване на правото на собственост на оригинерно основание, доколкото със силата на пресъдено нещо ще се отрече правото на собственост, удостоверено с констатаивен АОбС и за значението на действалите във времето на давностния срок нормативни ограничения, касаещи ограниченията за придобиване на държавна респ. общинска собственост ?“ , доколкото са разрешени от въззивния съд без да са съобразени императивни правила касаещи ограниченията за придобиване на право на държавна или общинска собственост, обосновават извод за несъобразяване на обжалваното решение с т.1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на съда да провери наличието на правен интерес на ищеца по заявения отрицателен установителен иск в хипотезите при които същият не притежава самостоятелно вещно право, но оспорва правото на ответника, като се позовава на фактическо състояние, което би му осигурило възможност да придобие права, ако отрече правото на ответника. Въззивният съд приема, че „за ищцата е налице правен интерес за предявяване на настоящия отрицателен установителен иск ищцата, базиращ се на факта, че въз основа на издадения АОбС № 2135, се осуетява възможността ищцата да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот“. Като счита, че смисълът на дадените разяснения с цитираното тълкувателно решение не е, че правният интерес зависи от установяване на факта, че правата на ответника, легитимирани със съответния АОбС, са препятствие за признаване конкуриращо право на собственост в полза на ищцовата стана, а в установяването на правно релевантните факти, на които се базира правното очакване за придобиване на права, касационният съд приема, че са налице предпоставките за селекция и допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК .
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ от 2% върху цената на иска, която такса в конкретния случай е в размер на сумата 175 лв. (сто седемдесет и пет лева), вносими по сметка на ВКС. При невнасяне на посочената сума в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения на основание чл. 288 ГПК, Върховния касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. 22304 / 13.12.2018 г. на Столична община и СО- район „Витоша“, заявена чрез процесуалния представител Д. Н. Т. срещу въззивно Решение № 2493 от 26.10.2018 г., по в. гр. д. № 255/2018 година на Апелативен съд – София, постановено в производство по чл. 124 ал.1 ГПК.
УКАЗВА на касаторите задължението им да се внесе дължимата пропорционална ДТ в размер на сумата 175 лв. (сто седемдесет и пет лева), вносими по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При невнасяне на посочената сума в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание ……………. 2019 година , 9 часа, за която дата страните да се призоват чрез публикация в ДВ при условията на чл. 289 ГПК.
На касаторите да се изпрати препис от настоящото определение с дадените указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :