О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 29.06. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 151/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Ж., [населено място], срещу въззивно решение от 08.11.2011г. по гр. дело № 812/2010г. на Добричкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Първата група въпроси са : длъжен ли е съдът да даде възможност на страните да представят всички доказателства по делото и следва ли да ги напъти кои обстоятелства не са изяснени, задължава ли разпоредбата на чл.3 ГПК ответника да представи намиращия се у него нотариален акт за собственост на ищеца, следва ли да се цени техническа експертиза, която не е проследила земята на общия наследодател по всички доказателства по делото. Втората група въпроси са : при представени на списъци от ТКЗС, земеустройствени планове, парцеларни списъци кое има решаващо значение за доказване собствеността върху земята, подлежи ли на възстановяване земеделска земя, съществуваща по парцеларни списъци по земеустройствени планове на името на собственика, независимо, че лицето е починало от преди обобществяването.
Ответникът по касация Общинска служба „Земеделие” – Б., област Д., не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 110 от 29.07.2010г. по гр.д.№ 216/2007г. на Районен съд -Балчик, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. Ж. против ОСЗ-Б. и [община] иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследници на Ж. Д. на възстановяване собствеността върху 242 дка земеделски земи, находящи се в землището на [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищецът основава правата си по правоприемство от дядо си Ж. Д., поч.1942г., който притежавал 710 дка в [населено място]. Твърдял, че след като поделил тези земи през 1933г. между наследниците си, Д. оставил за себе си 416 дка.С нотариално завещание от 1936г., той е завещал на всеки от наследниците си недвижими имоти в рамките на тези 416 дка. С решения на О. на наследниците му са възстановени общо 454.100 дка като заявление не е подадено за 242 дка /от които 132 дка дялове на Ж. Ж. и З. Р./ и 110 дка от завещанието. Въззивинят съд като е проследил и анализирал писмените доказателства, в т.ч. румънски парцеларни планове и техническите експертизи е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че общият наследодател е притежавал земеделски земи в землището на [населено място] над размера от 482.500 дка. Възстановени на неговите наследници са общо 487.180 дка. Доказателства за претендираните 242 дка не са ангажирани. Собствеността върху земеделските земи, описани по площ в завещанието от 1936г. е възстановена в полза на заветниците или техните наследници.Представеният от ищеца документ „нотариален акт” №2233/31.08.1935г., адресиран до Министерство на земеделието, не установява правото на собственост върху 242 дка в землището на [населено място].Документът не съдържа присъщо на нотариален акт съдържание или подписи на страните, а единствено заверка с оригинала, направена от ищеца. С оглед на тези недостатъци е прието, че документът не се ползва с материална доказателствена сила. С такава не се ползват и представените от ищеца и изходящи от него списъци и описи на наследствени земеделски земи.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационна обжалване на въззивното решение. Повдигнатите процесуални въпроси относно задължението на съда да напътства страните да представят доказателства не предпоставят допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Това е така защото въззивният съд съобразно установената съдебна практика е разпределил доказателствената тежест в процеса по реда на чл.127,ал.1 ГПК /отм./, по който е разгледано делото, и след преценка на представените от самия ищец доказателства е приел, че претенцията му е недоказана. При извършване на тази преценка съдът няма процесуално задължение да дава указания на страната да представи допълнителни доказателства, т.е. да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията им. Предметът на доказване на така предявения иск е принадлежността на правото на собственост на заявените земи към момента на кооперирането на имотите на заявителя, респ. неговия наследодател като законодателят е предвидил, че доказването следва да се извърши само с писмени доказателства. Въпрос на успешно проведено доказване по реда на чл.127 ГПК/отм./ с допустими доказателствени средства е установяването правото на собственост към момента на кооперирането на процесните ниви. Въззивният съд е извършил преценка на представените от ищеца документи и техническите експертизи и е приел, че не е доказано твърдяното право на собственост. Ето защо и въпросът при представени списъци от ТКЗС, земеустройствени планове, парцеларни списъци кое има решаващо значение за доказване собствеността върху земята, не може да обоснове допускане касационно обжалване на решението. Въпросите за последиците от неизпълненото задължение на ответника да представи намиращ се у него документ за собственост на ищеца и за това дали следва ли да се цени техническа експертиза, която не е проследила земята на общия наследодател по всички доказателства по делото също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Не се касае за прилагане разпоредбата на чл.152 ГПК /отм./, тъй като въпросът за представяне на намиращ се в ответната ОСЗ документ не е включен в предмета на делото. Ищецът сам е представил документа „нотариален акт” и не е било установено друг документ, доказващ правото му на собственост, да се намира в ответника. При това положение така поставеният процесуален въпрос не може да се приеме като обуславящ изхода на делото. По отношение на възприемането на техническите експертизи, въззивният съд съгласно установената съдебна практика е изложил подробни мотиви защо кредитира заключенията и въз основа на какви доказателства те са изготвени. Освен това касаторът не сочи други доказателства, които не са обсъдени от експертите. Останалите въпроси са по съществото на спора и не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.11.2011г. по гр. дело № 812/2010г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: