3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 29.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 3597 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК.
Образувано е по молбата с вх. № 6590 от 27.VІ.2016 г. на [фирма]-София, която състав на ІІ-ро г.о. на ВКС е препратил по компетентност на настоящия състав, който със свое определение № 673/17.ХІІ.2015 г., постановено по делото, е допуснал спиране на изпълнението на атакуваното от този застраховател осъдително въззивно решение № 2222/16.ХІ.2015 г. на САС, ГК, 12-и с-в, по гр. д. № 3471/2015 г.
Искането на застрахователя молител е с предмет частично освобождаване на внесеното от него обезпечение по специалната набирателна сметка на ВКС, а именно от сумата 14 000 лв. да му бъде върната обратно сума в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева) – посредством превеждане на последната по посочена сметка в [фирма]-София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира това искане за неоснователно по следните съображения:
Видно от служебна справка от счетоводството на ВКС е, че към датата 30.VІ.2016 г. по набирателната с/ка на съда се намира внесено от молителя на датата 15.ХІІV2015 г. обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на сумата от 14 000 лв. (четиринадесет хиляди лева). Видно от мотивите на постановеното в това нарочно пр-во определение № 673/17.ХІІ.2015 г. по настоящето дело е, че касаторът [фирма]-София е постигнал спиране на изпълнението на горепосоченото осъдително въззивно решение „(в частта, с която е присъдено допълнително обезщетение за неимуществените вреди за сумата 10 000 лв. над присъдените с първоинстанционното решение 60 000 лв.)”. Преценено е било, в точно съответствие с разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, че внесеното обезпечение в размер на 14 000 лв. покрива „присъдената сума”. В действителност не е налице надвнасяне на дължимото обезпечение с 4 000 лв., тъй като диспозитивът на въззивното решение, освен въпросната главница от 10 000 лв., предвижда и заплащане от страна на застрахователя настоящ молител още и на: „законната лихва върху тази сума, считано от 4.VІ.2012 г. и до окончателното й изплащане”. За периода от 4.VІ.2012 г. и до датата на настоящето закрито съдебно заседание остава дължима законна лихва върху главницата от 10 000 лв., възлизаща на 4 230.88 лв. (четири хиляди двеста и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки), т.е. надхвърляща т.нар. от молителя „надвнесено” обезпечение с 230.88 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма]-София за частично освобождаване от специалната набирателна сметка на Върховния касационен съд за депозити и вещи лица на СУМА в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева) от общо внесеното от касатора [фирма]-София обезпечение в размер на 14 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2