О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№389
гр. София, 31.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2623 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 30 от 29.02.2016г. постановено по гр.д. № 258/2015г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 69 от 19.10.2015г. по гр.д. № 155/2015г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от М. М. Д. против А. К. А. иск за признаване за установено, че придобитият през време на брака с договор за покупко-продажба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент № 5 с идентификатор № 0909.110.143.1.5 по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес: [населено място], бул. Беломорски“ № 40, е лична собственост на М. М. Д..
Касационната жалба е подадена от ищеца М. М. Д. чрез пълномощника адвокат С. М.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът повтаря в общи линии съдържанието на касационната жалба и се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, без да формулира правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС или имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Искът е по чл. 23, ал. 1 СК. Страните са бивши съпрузи; бракът им е прекратен през 2009г., като по време на брака с договор за покупко- продажба на името на двамата съпрузи е придобито процесното жилище за сумата 25 530лв., изплатена изцяло на продавачите. Ищецът поддържа, че цената е платена изцяло с негови лични средства, изтеглени от спестовната му сметка в турска банка. Установено е съгласно банкова разписка от банка Я. К., че на 02.06.2008г. на ищеца са изплатени 56 500 турски лири. На 03.06.2008г. във валутна митническа декларация той е декларирал пари в брой на стойност 31 000 евро с посочено предназначение „за закупуване на жилище“. Същия ден е сключен договора да покупка на жилището. Събрани са показанията на трима свидетели, според които както ищецът, така и ответницата са вложили средства при придобиването на вещта, тъй като и двамата са разполагали с такива. От страна на ответницата е представен договор за дарение на 15 000 евро, сключен на 01.07.2007г. със сестра й, която живее в Германия. При преценка на доказателствата въззивният съд е намерил за недоказано твърдението на ищеца, че изтеглената от него и внесена в България парична сума е вложена при покупката на жилището. Намерил е също така за опровергано твърдението, че сумата от банковата сметка е изцяло негова предвид съдържащото се в писмената защита пред първоинстанционния съд /л.86 от делото/ признание на неизгоден факт, а именно, че след сключване на брака с ответницата /2002 година/, през 2004г. е закупил апартамент, който продал и парите от продажбата внесъл в банковата си сметка в Турция и с тези пари закупил процесния апартамент. Освен това съдът е установил, че ответницата също е разполагала с лични парични средства видно от договора за дарение и от показанията на св. Н. и Г.. По тези съображения предявеният иск за установяване на пълна трансформация на лично имущество е отхвърлен .
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав намира, че такива липсват. В представеното изложение жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по няколко въпроса – материалноправни и процесуалноправни, всеки от тях е обусловил изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретни правни въпроси обаче не са формулирани, а са повторени фактическите обстоятелства по спора и оплакванията в касационната жалба.
Посочването на правен въпрос, който е разрешен от съда и е обуславящ за изхода на спора, представлява общата предпоставка за достъп до касационен контрол; съответно липсата на такъв въпрос е достатъчно основание, за да бъде отказан такъв достъп. В този смисъл са указанията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, където изрично освен това е посочено, че съдът не може сам да извежда въпроса от изложението. В случая както касационната жалба, така и изложението съдържат доводи за неправилност на решението, свързани с преценката на доказателствата. Тези доводи съставляват касационни основания чл. 281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК, а само при наличие на основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното, поради липса на посочени основания за допускане на касационно обжалване, то следва да бъде отказано.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 29.02.2016г. постановено по гр.д. № 258/2015г. на Кърджалийски окръжен съд по касационна жалба на М. М. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: