5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София, 05.08.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 2426 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 181/12.04.2016 г. по в.гр.дело № 3/2014 г. на Бургаския апелативен съд е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК производството по делото до приключване с влязло в сила решение по т.дело № 1802/2016 г. на Софийски градски съд.
Срещу постановеното определение в срок е подадена частна жалба от ответника Община [населено място], чрез адв.Г. Д.. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя производството по делото е спряно възоснова на доказателства представени в срока за произнасяне, които биха били допустими съгласно чл.266,ал.2 ГПК най-късно до приключване на съдебното дирене, че няма процесуална форма под която в срока за произнасяне на решението по делото да се представят, приемат и да бъдат взети предвид доказателства, които не са представени до този момент, които дори да се отразяват и върху хода на производството. Сочи, че производството по делото вече е спирано веднъж отново по искане на ответната страна по жалбата, постъпило след приключване на съдебното дирене и в срока за произнасяне, като тогава съдът приел, че обуславящият спор е този, развиващ се между М.И. и М.С.Х.И.. Поддържа, че от представеното по делото удостоверение по образуваното т.дело № 1802/2016 г. на СГС по исковата молба на М. И. организацията оспорваща правата му – М.С.Х.И. не е посочена като ответник. Жалбоподателят поддържа, че няма каквато и да било обусловеност между делата, за да се поддържа наличие на основанието по чл.229,ал.1,т.4 ГПК. Счита, че правоприемството би следвало да се доказва с всички допустими от закона доказателства, които би следвало да са вече представени и приети от съдилищата с оглед изтичането на всички законоустановени срокове за това. Поддържа, че преценката за това дали ищецът в първоинстанционното производство е доказал правоприемството си би следвало да се извършва от съда с оглед на всички доказателства, представени в настоящото производство, което е образувано през 2013 г. – преди производството по т.дело № 1802/2016 г. на СГС. Поддържа също, че доколкото е налице обусловеност на делата би следвало да се спре производството по т.дело № 1802/2016 г. на СГС, образувано след гр.дело № 1/2013 г. на ЯОС. Жалбоподателят счита, че по настоящото дело въпроса за правоприемството не е бил спорен и съответно не е част от решаващите мотиви на окръжния съд, за да е налице обусловеност между двете дела. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на БАС за продължаване на процесуалните действия по подадената въззивна жалба от М. И. [населено място].
В писмен отговор ответникът по частната жалба М. И. [населено място], чрез адв.К. Р. изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че е без значение фазата на съдебното производство, в течение на която съдът е постановил спирането му при наличие на хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК. Поддържа, че преюдициален по настоящото дело е правният спор, предмет на т.дело № 1802/2016 г. на СГС, тъй като от установяване правоприемството на религиозни институции-вероизповедания по отношение на религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 г. е предвидено производство по пар.4 от ПЗР на ЗВ. Поддържа, че редът за доказване на правоприемството е посоченият, който приключва с отразяване на признатото правоприемство по партидата на съответното вероизповедание в регистъра по чл.18 ЗВ, воден от СГС, като по този начин се дава гласност на спорен до този момент юридически факт, доколкото регистърът е публичен.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че в Софийски градски съд е образувано т.дело № 1802/2016 г. с предмет искане за признаване по отношение на ответниците, един от които е [община], че М. В. е правоприемник на посочените в исковата молба религиозно-просветни, религиозни и социално-благотворителни юридически лица. Прието е, че въпросът за правоприемството между М. И. – ищец по делото и М.В.О., една от които е Я.М.В.О. е предмет на доказване в производството по делото. Посочил е, че с предходно определение производството по делото е спряно, поради оспорване от трето лице на установеното с решение от 04.06.2014 г. по ф.дело № 1659/2003 г. на Софийски градски съд. С влязло в сила решение № 966/12.05.2015 г. по в.ф.дело № 964/2014 г. на Софийски апелативен съд решението от 04.06.2013 г. по ф.дело № 1659/2003 г. на СГС е обезсилено изцяло. Според въззивния съд с оглед обезсилване на посоченото решение на СГС е загубило значение доказателството, което ищецът е представил за установяване на твърдяното от него правоприемство. Посочил е, че страната не е лишена от възможността да доказва заявените от нея твърдения с други доказателства.
Прието е, че по т. дело № 1802/2016 г. на СГС е оспорен по исков ред доказателствения факт на твърдяното правоприемство между ищеца М.И. и М.В.О.-Я.. Формиран е извод, че разрешаването на въпроса за правоприемството е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.
Изводите на въззивния съд са обосновани и правилни.
Първоинстанционното производство по гр.дело № 1/2013 г. на Ямболския окръжен съд е образувано по предявени обективно съединени искове от М.И. [населено място] с правно основание чл.108 ЗС, вр.чл.2,ал.2 ЗВСОНИ и пар.5,ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗВ за недвижим имот – сграда Безистен в [населено място] и по чл.59 ЗЗД. Ответник по исковете е Община [населено място]. С решение № 95/25.10.2013 г. по гр.дело № 1/2013 г. предявените искове са отхвърлени.
Въззивното производство по в. гр.дело № 3/2014 г. на Бургаския апелативен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца М.И [населено място].
С определение № 133/29.04.2014 г. производството по въззивното дело е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение по в.т.дело № 964/2014 г. на Софийски апелативен съд. За да спре производството по делото въззивният съд е приел, че образуваното въззивно дело пред Софийски апелативен съд е по постъпила жалба от М. И. срещу решение от 04.06.2013 г. по ф.дело № 1659/2003 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на този жалбоподател за признаване за установено на осн.пар.4 от ПЗР на ЗВ, че същият е правоприемник на част от мюсюлмански религиозни, религиозно-просветни и социално благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 г. на територията на страната. Предмет на производството по посоченото дело на САС е и подадена въззивна жалба против решението на СГС от М.С.Х.И., в частта, с която е признато за установено, че М.И. е правоприемник на местни поделения, религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица на територията на Б., Б. и други посочени области, една от които е Я. М.В.О.. С решение № 966/12.05.2015 г. по ф.дело № 964/2014 г. на Софийски апелативен съд е обезсилено изцяло решението от 03.06.2014 г. по ф.дело № 1659/2003 г. на Софийски градски съд и е оставено без разглеждане искането на М. И. [населено място] за установяване на правоприемство между вероизповеданието и посочените в решението местни поделения, религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 г., учредени и действали при режима на временните правила за духовно управление на мюсюлманите, утвърден и обнародван по силата на указ № 63 и следващите нормативни актове, посочени в решението.
С определение от 09.02.2016 г. по в.гр.дело № 3/2014 г. на БАС производството по делото е възобновено.
След даване ход на делото по същество въззивният съд въз основа на подадена молба от ищеца-жалбоподател е спрял производството по въззивното дело с обжалваното определение.
Видно от приложеното съдебно удостоверение в Софийски градски съд е образувано т.дело № 1802/2016 г. по описа на същия съд по предявен иск от М.И. [населено място] срещу множество ответници, един от които [община] с искане да се признае по отношение на ответниците, че ищецът е правоприемник на посочените в исковата молба религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 г. една от които е М.В.О. [населено място].
Въпросът за правоприемството между ищеца по настоящото дело – М. И. [населено място] и М. В. [община] е един от спорните въпроси по делото. Решението по образуваното гр.дело № 1802/2016 г. е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 ГПК. Това е така, тъй като със същото съдът ще се произнесе по спор относим към материално правната легитимация на ищеца по настоящото дело, претендиращ, че е собственик на процесния имот –Безистен, находящ се в [населено място]. Решението, което следва да се постанови по т.дело № 1802/2016 г. на Софийски градски съд е новонастъпил факт, поради което приемането му от съда по настоящото дело не води до нарушение на чл.266 ГПК. Влязлото в сила решение по т.дело № 1802/2016 г. на Софийски градски съд ще е задължително за въззивния съд по в.гр.дело № 3/2014 г. – за Бургаския апелативен съд, тъй като със същото ще е разрешен спор, между страните по настоящото дело относно материално правната легитимация на ищеца. Следователно налице е хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК и производството по делото следва да се спре, какъвто е и извода на въззивния съд. Определението на БАС е законосъобразно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са неоснователни.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 181/12.04.2016 г., постановено по в.гр.дело № 3/2014 г. на Бургаския апелативен съд, с което е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК производството по същото дело до приключване с влязло в сила решение по т.дело № 1802/2016 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
5