О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 09.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2208/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Й. П. и Й. П. Б. срещу въззивното решение, постановено на 06.11.2012 г. по гр.д. № 317/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Б. С. К. и Д. С. Г. чрез своя пълномощник адв. С. М. изразяват становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 212 от 3.03.2012 г. по гр.д. № 2533/2011 г. на Кюстендилския районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на недвижим имот, представляващ УПИ … в км. 13 по плана на [населено място] чифлик, общ. Кюстендил, между съсобствениците Й. П. Б., П. Й. П., С. Д. З., Б. С. К. и Д. С. Г., по вариант І, отразен на скица № 1 към заключението на в.л. Л. В., като на Й. Б. и П. П. е предоставен за ползване реален дял с площ 302.50 кв.м, оцветен в жълт цвят на скицата, а на С. З., Б. К. и Д. Г. – дял от 325 кв.м, отразен като неоцветен на същата скица, и за общо ползване на страните е определена частта от терена с площ 21.50 кв.м, оцветена с червен цвят. За да постанови своето решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, в който в резултат на отстъпено и реализирано право на строеж при равни права е построена двуетажна жилищна сграда- близнак, източната част от която е собственост на ищците, а западната – на ответниците. С помощта на съдебно- техническа експертиза са били установени и съществуващите в дворното място постройки от допълващото застрояване. Съобразявайки тяхното местоположение и възможността за ползването им, както и за ползване на жилищните сгради, въззивният съд е приел, че ползването следва да се разпредели по вариант І от заключението на вещото лице, тъй като възприетият от първоинстанционният съд вариант ІІ създава затруднения и неудобства за ответниците за ползване на жилищната им сграда. Изводът е мотивиран с това, че при този вариант единствената възможност за достъп до жилището им е чрез преминаване през тераса и влизане направо в жилищно помещение.
В касационната жалба са развити доводи за това, че въззивният съд неправилно е възприел действителното фактическо положение в имота, поради което е постановил решение, което нарушава принципа за целесъобразност при разпределяне на ползването.
Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК възпроизвежда дословно съдържанието на касационната жалба. В него касаторите не са посочили кой е конкретният правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който считат, че налага допускане на касационно обжалване, нито са обосновали наличието на някоя от специалните предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича този въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея, тъй като това би противоречало на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
Непосочването на същественияу за изхода на конкретния спор правен въпрос, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационната жалба за разглеждане по същество. Наведените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон не могат да бъдат преценявани в настоящото производство, чийто предмет е ограничен единствено до проверка за наличието на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК и не включва проверка на правилността направените от въззивния съд фактически и правни изводи по спора.
Поради това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 06.11.2012 г. по гр.д. № 317/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: