ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
[населено място], 12.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на 6 февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Божилова т.д. №280/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. М., лично и в качеството й на попечител на И. Д. З., против решение № 184/25.10.2017 г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 451/2017 г., с което е потвърдено решение № 572/30.06.2017 г. по гр.д. № 885/2017 г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени, като погасени по давност, предявените от настоящите жалбоподатели искове, с правни основания чл.30 и чл.31 ЗЗД, за унищожаване на договор от 28.11.2008 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 45, том 4, рег. № 5633, дело № 459/2008 г. на нотариус Р. С., до размера на собствената на всеки от жалбоподателите идеална част.
Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, обуславящи правен интерес от обжалването, но е процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, предвид следното:
Цената на всеки един от предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове, за унищожаване на горепосочения договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно чл. 69, ал. 1, т.4 във вр. с т.1 ГПК, е 16 876,60 лв., тъй като И. Д. З. и Т. М. М. са съсобственици, притежаващи по ? идеални части от недвижим имот, с данъчна оценка 33 753,20 лева. С изменението на чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК е изключена касационна обжалваемост по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, каквото е настоящото. Търговският характер на делото се обуславя от обстоятелството, че сключеният от жалбоподателите договор за учредяване на договорна ипотека обезпечава изпълнението на абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, каквато е договорът за банков кредит.
Следователно, съгласно чл.280, ал. 3 ГПК и предвид цената на предявените искове, предмет на въззивното решение, касационната жалба се явява недопустима. Противното указание на въззивния съдебен състав не е от естество да породи потестативно право на касационна жалба, упражнимо в противоречие със забраната на закона.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. М. М., подадена лично и в качеството й на попечител на И. Д. З., против решение № 184/25.10.2017 г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 451/2017 г.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: