2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
С., 13.01. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 912/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. и по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 88 от 17.01.2011 г. по гр. дело № 504/2010 г., с което Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да заплати на В. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. от незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено и отхвърлил иска до 10 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1444,05 лв. представляващо 1/14 част от неполучено трудово възнаграждение за периода 02.11.2005г. – 04.05.2006 год., ведно със законна лихва считано от 14.07.2006 г. до окончателното изплащане на задължението и оставил в сила решение от 22.04.2010 г. по гр. дело № 3830/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която иска е отхвърлен до предявения размер 17650 лв.
В. Д. Д. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до 10 000 лв. и за имуществени вреди за разликата над 1444,05 лв. до 17650 лв. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че материалноправния въпрос за размера на дължимите обезщетения е разрешен противоречи от първоинстанционния и въззивен съд в рамките на настоящето производство, разрешен е противоречиво и с представени съдебни решения по граждански дела между същите страни, които не са влезли в законна сила. Обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Апелативна прокуратура [населено място] обжалва решението в частта, с която са уважени исковете. В изложение за допускане на касационно обжалване поддържа, че в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 на ОСГК на ВКС с обжалваното решение е разрешен материалноправния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, относим към размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Представени са съдебни решения на ВКС и СГС по приложението на чл. 2 З., чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Изложенията на страните по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставят материланоправния въпрос за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 З..
С обжалваното решение е прието, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство в рамките на следствено дело на Окръжна следствена служба [населено място], приключило с постановление за прекратяване, поради недоказаност на обвинението. Наказателното производство е продължило четири години и девет месеца, при определена мярка за неотклонение „парична гаранция” и забрана за напускане на страната за период от шест месеца. Прието е, че семейството на ищеца е живяло в чужбина и наложените ограничения са създали лични и социални неудобства, периоди на влошени семейни отношения, както и негативни преживявания за страната, по изслушани свидетелски показания, за които съдът по справедливост е определил обезщетение в размер на 3000 лв. за неимуществени вреди и в размер на 1444, 05 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение по представи два трудови договори сключени между ищеца и чуждестранно дружество, представляващо 1/14 част по четиринадесет образувани досъдебни производства, във връзка с които са образувани 14 броя граждански дела.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС установена в т. 11 на П. № 4/68 г. и т. 11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, а паричния еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдание, които за всеки конкретен случай са различни. В този смисъл, ако съдът е преценил всички релевантни за спора доказателства, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
С обжалваното решение съдът не се е отклонил от този принцип, което изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Твърдението за противоречиво разрешение на правния въпрос в рамките на едно и също производство не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдебната практика се формира на база влезли в сила съдебни решения.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 17.01.2011 г. по гр. дело № 504/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ