6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
гр. София, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2894 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ИВБ Транспорт” ЕООД – [населено място], представлявано от адв. Ал.В., срещу въззивно решение № 1481/28.03.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 851/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което като е потвърдено решение №7871/16.08.2018 г. по гр. д. № 1464/2018 г. на РС – Благоевград, е уважен предявеният от З. Н. З. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1/ допустимо ли е работникът да подаде предизвестие за прекратяване на трудовия договор на електронен адрес, различен от обявения такъв в търговския регистър за дружеството – работодател и спазена ли е писмената форма в този случай; 2/ при отправено по електронен път, но недоказано връчване на предизвестието, може ли да се счете, че работодателят е узнал за него; 3/допустимо ли е във въззивната инстанция да се назначава съдебна експертиза за изясняване на обстоятелства, за които страната, която носи доказателствената тежест, не е направила своевременно искане в първоинстанционното производство.
В писмения си отговор ответникът по жалбата З. З., представляван от адв.Д.Д., поддържа становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение при ответника на длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози/”, което е било прекратено едностранно от работника на 01.04.2018 г., след изтичането на отправено на 02.03.2018 г. 30-дневно предизвестие. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е посочил, че предизвестието е изпратено от ищеца до представляващият дружеството управител на електронния адрес, на който преди това страните многократно са кореспондирали по различни поводи във връзка с работата (молби и разрешения за отпуск; за отсъствие от работа, за удължаване на отпуск и др.). Установено е, че изпратеното по ел.поща писмо, носещо заглавие „30 – дневно предизвестие за напускане” е получено от адресата – управителя на дружеството, т.е. достигнало е до знанието му, както и че след това, в отговор на отправено до работника искане за даване на обяснения по реда на чл.193 КТ във връзка с неявяване на работа в периода 02.04. – 04.04.2018 г., в писмо З. отново е посочил, че е прекратил едностранно трудовото си правоотношение, считано от 01.04.2018 г. и от тази дата е преустановил изпълнението на трудовите си задължения. При тези данни, въззивната инстанция е приела, че издадената впоследствие (на 02.05.2018 г.) и връчена на работника на 03.05.2018 г. заповед за дисциплинарно уволнение, с посочено в нея основание по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа за времето от 02.04. до 04.04.2018 г., е без предмет, тъй като трудовото правоотношение вече не е съществувало, поради по-ранното му прекратяване на друго основание – по чл.326, ал.1 КТ. В тази връзка за неоснователни са преценени доводите на ответното дружество, че изпратеното от работника по ел.поща предизвестие за напускане не е породило правни последици, тъй като не съставлява надлежно уведомяване на работодателя. Въззивният съд е посочил, че предизвестието по чл. 326 КТ не представлява част от съдебни книжа, а гражданско волеизявление с предвидените в КТ последици, за настъпването на които е достатъчно да се установи връчване на всеки адрес (вкл. електронна поща), на който може да бъде уведомен работодателя. В случая, с изпращането на електронното писмо, съдържащо предизвестието за напускане на ищеца и получаването му в крайното оборудване на получателя- управителя на ответното дружество (установено от експертизата като действително изпратено от ел.пощенска кутия на Зл.З. и получено на ел.адрес на работодателя), предизвестието за прекратяване на трудовия договор е породило правното си действие и трудовият договор е прекратен по силата на закона с изтичането на 30-дневния срок. Съобразено е, че съгласно разпоредбата на § 11 от ДР на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) „електронна поща” е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя; а според чл. 4 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а негов титуляр е лицето, от чието име е извършено. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ. В заключение е направен извод, че предизвестието на ищеца за прекратяване на трудовия му договор с насрещната страна е валидно, породило е целените правни последици, поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и е уважен.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване по формулираните в изложението въпроси.
Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ. Касае се за субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 КТ работникът или служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на предизвестието – чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок.
В решение № 303/07.10.2013 г. по гр. д. № 3715/2013 г., IV г. о. на ВКС по материалноправния въпрос за правното значение на електронното съобщение и доколко доставянето му на електронен адрес може да бъде приравнено на връчването на писмен документ е прието, че Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им „електронна поща”, се урежда в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно § 1, т.11 ДР ЗЕС, „електронна поща” е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а § 1, т. 22 от същите разпоредби дефинира „Интернет” като система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕП електронната поща се счита получена най-рано с постъпването й в посочената от адресата информационна система, а най-късно – с изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила.
При адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на получаването на документа – счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях последици (вж. напр. – решение № 35/07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., решение № 48/28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г., IV г. о. и др.). Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения такъв, поради което даденото в практиката на ВКС разрешение относно връчването на писмени изявления намира приложение и относно електронните документи. Конкретно за електронната поща, това означава, че релевантният момент за преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата – т. е. с постъпването й в посочената от адресата информационна система, ако не е посочил конкретна информационна система – с постъпването й в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система – с изтеглянето й от адресата. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ.
Предвид изложеното, произнасянето на въззивния съд по първите два въпроса в изложението е в съответствие с цитираната практика – съдът е приел, че отправеното от работника предизвестие по електронната поща на ел.адрес на управителя на ответното дружество (на който ел.адрес страните са кореспондирали нееднократно преди това) удовлетворява изискванията за писмена форма на документа, а с постъпването му в информационната система на адресата съдържанието на документа следва да се счита узнато от работодателя (вкл. и от заглавието на писмото).
Третият въпрос в изложението също не обуславя селектирането на жалбата. Въззивната инстанция е съобразила, че необходимост от ново установяване на факт във въззивното производство възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция и въззивната жалба, респ.отговора, съдържат оплакване за това (вж. т.2 и т.3 от ТР№1/2013 г. на ОСГТК). Посочването в доклада на правно релевантните факти (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и разпределянето на доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) са задължения на първоинстанционния съд по доклада, като след това съдът следва да укаже на всяка от страните (чл. 146, ал. 2 ГПК) за кои факти, които са в нейна тежест да докаже или опровергае, не са посочени и представени доказателства. Всички пропуски и грешки във връзка с доклада и указанията са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като нови доказателства във въззивното производство са допустими, доколкото имат значение за установяване на правно релевантни факти по делото според преценката на въззивния съд.
В случая, с определението си по чл.267 ГПК във връзка с наведените оплаквания въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения във връзка с доклада и указанията към страните за посочване на доказателства за правно релевантните факти, в т.ч. за необходимостта от назначаването на съдебна експертиза за установяване изпращането и получаването на предизвестието по ел.поща. Правилността на възприетите процесуални разрешения не може да се преценява в производството по чл.288 ГПК, а доводите на касатора по този въпрос съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които се разглеждат във фазата по чл.290 и сл.ГПК.
При този изход на делото, касаторът дължи на ответната страна заплащане на направените за тази инстанция разноски, които съгласно представените доказателства за направени разходи възлизат на сумата 612 лева.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1481/28.03.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 851/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА „ИВБ Транспорт” ЕООД, с ЕИК[ЕИК], да заплати на З. Н. З. с ЕГН – [ЕГН], направените за касационното производство разноски в размер на сумата 612 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.