2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.39
София, 16.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №3737/14 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на И. И. Д., чрез пълномощника му адв. З. В. срещу определение №306 от 27.10.14г. по т.д.2856/14г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Ответникът по частната жалба- [фирма]- [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното определение – правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на настоящият жалбоподател против решение № 1448 от 14.07.2014г. по гр.д.761/2014г. на Пловдивски окръжен съд, като е приел, че предявените искове, всеки един от тях, са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по искова молба на И. И. Д. против [фирма] – [населено място] по обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено между страните, недължимост от ищеца в качеството му на поръчител на сумите – 9830.63лв.-главница по договор за кредит от 19.11.2004г., 966.82лв. мораторна лихва за периода 11.08.2005 -14.04.2006г. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, висящите касационни производства подлежат на прекратяване.
Неоснователно, касаторът счита, че е предявен един иск с цена определена сумарно спрямо предявените претенции. Това негово разбиране не намира подкрепа в заявеното с исковата молба,с която ясно са диференцирани исковете, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит, по който жалбоподателят се е задължил като поръчител, всеки, от които може да бъде предмет на отделно производство. Фактически невярно е твърдението на жалбоподателя, че съдилищата са възприели и разгледали предявените искове като един с цена 11013.40лв. Както първостепенния съд, така и въззивния при очертаване предмета на производството са разграничили различните искове като предявени в обективно съединение. В този смисъл е и постановения диспозитив на първостепенния съд, който подробно и разграничено е описал предявените искове.Правно необосновано е и лаконично изразеното разбиране, че спорът не е търговски. Законосъобразно е приетото в тази насока от състава на ВКС за това, че вземанията срещу жалбоподателя, чието отричане е предмет на предявените искове, произтичат от договор за банков кредит, който е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 ТЗ вр. чл.1, ал.1, т.7 ТЗ.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №306 от 27.10.14г. по т.д.2856/14г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: