О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 17.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№ 1067/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №41 от 14.02.2016г., постановено по в.гр.д.№816/2015г. по описа на Врачански окръжен съд, ТО., с което след отмяната на решение №153/15.09.2015г. на Районен съд Оряхово, е осъден ответника [фирма] да заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на ищеца [фирма] – [населено място], сумата 22 263.27 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2014г., както и разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи се, че в нарушение на правилата по чл.146 ГПК и на дадените от първоинстанционния съд указанията за разпределяне на доказателствената тежест, въззивният съд е приел, че електроразпределителното дружество не е доказало обема на доставената на потребителя мощност през исковия период. Твърди се, че необосновано в обжалваното решение не е прието, че заявената „присъединена мощност” е уговорена в договора между страните от 15.05.2008г. и споразумението към него от 16.05.2008г. Излагат се съображения, че по силата на разпоредбите на Наредба №6/2004г. /отм./ договорената „присъединена мощност” е максимална или гранична и не зависи от това дали потребителите ползват резервираната по тяхно искане електрическа енергия. Акцентира се върху факта, че самият ищец [фирма] е заплащал от 2008г. „присъединената мощност” от 3000 кВт като за пръв път е поискал промяна едва през месец май 2014г. На последно място се поддържа неправилност на извода на съда, че предоставената мощност се определя от купувача въз основа на обичайното му потребление, а не с оглед сключения между страните договор. Претендира се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя три материалноправни въпроса, за които твърди, че са обусловили решаващия извод на съда относно начина на уговаряне на предоставената мощност, които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /основание за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/, а именно:
1.„Може ли да се приеме посочения в подписан от клиента договор за доставка на електрическа енергия, сключен при действието на Наредба №6/2004г. /отм./ размер на предоставената мощност, за размер на договорена предоставена мощност по смисъла на чл.32 и следващите и ДР на същата наредба за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа преди 1999г., за които не е правено проучване на условията за присъединяване?”.
2.„Може ли да се даде преимущество на договор между присъединено към електроразпределителната мрежа лице и дружество без никаква лицензия по ЗЕЕЕ /отм./ от периода на действието на ЗЕЕЕ /отм. преди 2003г./, когато дейностите по разпределение и доставка на електрическа енергия не са били разделени, пред изричен писмен договор от период след образуване и лицензиране на енергийно дружество – краен снабдител /след 2007г./ с предмет, който е нормативно регламентиран по различен начин?”
3.„Чия следва да е инициативата за договаряне на размера на предоставената мощност, когато обектът е присъединен преди 1999г. /преди приемане на ЗЕЕЕ /отм./ и Наредбата за присъединяване към преносната и електроразпределителната мрежи на производители и потребители /Н., обн. ДВ бр.40 от 16.05.2000г. отм./, когато след тази година не е направено проучване на условията за присъединяване нито при действието и по реда на Н./отм./, нито при действието и по реда на Наредба №6/2004г./отм./?”.
В изложението са поставени допълнително един материалноправен и един процесуално правен въпроси, относими според касатора за алтернативните мотиви на въззивното решение относно необходимостта за реално предоставяне на уговорената електрическа мощност, както и относно задължението на касатора за доказване, че е предоставил уговорената мощност, а именно:
4.„Има ли отношение към установяване на размера на договорената мощност обстоятелството дали същата е реално предоставяна през процесния период или същата се дължи според предварително договореното между страните и с оглед принципната готовност за престиране?”. Поддържа се, че е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въпросът се решава противоречиво от съдилищата като е направено позоваване на решение по гр.д.№931/2014г. на РС Кюстендил и на решение по гр.д.№644/2014г. на РС Петрич.
5.„Съответно на правилата на ГПК ли е да се постави в доказателствена тежест на една от страните по делото определено обстоятелство за пръв път във въззивното решение, без това да е сторено в доклад по делото от първа инстанция и без в тази връзка да е имало въззивно оплакване?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР№1/9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, като алтернативно се поддържа наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество по касация [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касация. Излагат се съображения, че поставените въпроси не са от значение за изхода на конкретното дело, както и че не са налице допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касация. Същевременно в отговора се сочат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №41 от 14.02.2016г., постановено по в.гр.д.№816/2015г. по описа на Врачански окръжен съд, ТО., е отменено изцяло решение №153/15.09.2015г. на Районен съд – Оряхово, като вместо него е постановено решение, с което е осъден ответника [фирма] да заплати на на ищеца [фирма] сумата 22 263.27 лв. с ДДС, с която ответникът се е обогатил неоснователно чрез получаването на плащане за начислена такса за достъп до електроразпределителната мрежа, калкулирана на цена предоставена мощност 3000квт по данъчни фактури №№[ЕГН] от 31.07.2012г., [ЕГН] от 31.08.2012г., [ЕГН] от 30.09.2012г., [ЕГН] от 31.10.2012г., [ЕГН] от 30.11.2012г., [ЕГН] от 31.12.2012г., [ЕГН] от 31.01.2013г., [ЕГН] от 28.02.2013г., [ЕГН] от 31.03.2013г., [ЕГН] от 30.04.2013г., [ЕГН] от 31.05.2013г., [ЕГН] от 3006.2013г.,[ЕИК] от 31.07.2013г., [ЕГН] от 31.08.2013г., [ЕГН] от 30.09.2013г., [ЕГН] от 31.10.2013г. и [ЕГН] от 30.11.2013г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените пред двете инстанции разноски в размер на 3 743.79лв.
Анализирайки събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че на 10.01.2001г. ищецът [фирма] е сключил с [фирма]-клон В., договор за продажба на електрическа енергия като в приложение №2 към договора е записана „разполагаема мощност” 3187кВт и „предоставена мощност“ 800кВт /при извършено зачеркване и дописване в графа 9 от приложението/. В решението е отразено е, че в чл.4, ал.3 от договора е посочено, че при необходимост от промяна на обстоятелствата купувачът следва да иска разрешение от продавача предварително съобразно реда и условията на Наредбата за присъединяване. Съдът е приел за установено също, че между страните по делото е бил сключен договор на 15.05.2008г., и споразумение към него от 16.05.2008г. като в споразумението в графа „предоставена мощност“ е записана цифрата 3000квт.
Обсъждайки заключението на вещото лице по извършената техническа експертиза, въззивният състав е посочил че в базата данни в регистъра на клиентите на Ч. като заявена от [фирма] „предоставена мощност” фигурира единствено заявената от ищеца „предоставена мощност” по договора за продажба на ел.енергия, сключен с [фирма] на 10.01.2001г., а именно 800квт. В решението е отразено, че вещото лице е констатирало наличието на несъизмерими и несъответстващи количества на разполагаема и предоставена мощност, въз основа на което е направил извода за погрешно използване от ищеца на цифровата стойност на „разполагаемата” мощност, вместо на „предоставената” такава. Съдът е приел за доказано, че за процесния период ответникът е издал 17 броя фактури, във всяка от които е начислена цена/такса „достъп до Е. и предоставена мощност“ на база 3000квт на обща стойност 25 299.12лв. без ДДС, както и че неправилно начислената допълнително такса за достъп и предоставена мощност е 18 552.73лв. без ДДС /след приспадане на дължимата за исковия период такса за достъп и предоставена мощност при база 800кВт в размер на 6 746.39лв./.
За да уважи изцяло предявения иск въззивният съд е приел, че отношенията между страните не следва да бъдат разрешени в съответствие с договора за продажба на електрическа енергия от 15.05.2008г. и споразумението към него от 16.05.2008г., /в което в графата за предоставена мощност е записаната цифрата 3000квт./, а въз основа на договора от 10.01.2001г. при заявената от ищеца „предоставена мощност” от 800 кВт. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че договорът от 15.05.2008г. е сключен при действието на Наредба №6/2004г., в чийто раздел ІІІ /чл.36-39/ е предвиден специален ред за промяна на договорените електрически мощности. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за това, че ищецът е отправял искане за увеличаване на предоставената му мощност, както и че е била развита процедура за въвеждане на такава промяна съобразно правилана на Наредба №6/2004г./отм/.
Алтернативно в обжалваното решение са изложени аргументи в подкрепа на основателността на предявения иск, базирани на становището на съда, че дори да се приеме, че договорът от 15.05.2008г. и споразумението към него имат задължителна за страните сила, в тежест на ответника е доказването, че за исковия период реално е предоставял електрическа мощност от 3000кВт, за да има основание на тази база да начисли исковата сума като такса за достъп до разпределителната мрежа и предоставена такава мощност. Съдът е обосновал този извод с разпоредбата на чл.34, ал.1 и чл.35 от Наредба №6/2004г. /отм./, където е предвидено, че при договорена предоставена мощност на високо или средно напрежение и в случаите, когато тя е по-голяма от 100кW, електрическите мощности се контролират чрез регистриране на стойностите им от средствата за търговско измерване. Съдът е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства за съществуването на съоръжения и за осъществяван от него контрол и отчетност при регистрирането на стойностите на електрическите мощности като основание да изиска от ищеца заплащането на такса за предоставена мощност именно в размер на 3000кВт. Посочил е, че ответникът като носител на доказателствената тежест, не е провел пълно и главно доказване на факта, че за исковия период е предоставял на ищеца отразената в процесните фактури мощност от 3000кВт, от което следва, че с получаването на плащане за такава предоставена мощност се е обогатил неоснователно по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД в хипотезата на първоначална липса на основание.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставените от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК три материалноправни въпроса, свързани с извода на съда за неоснователност на претенцията, поради неспазване към датата на сключване на споразумението от 16.05.2008г. на специалния ред по Наредба №6/2004г. за промяна на договорените електрически мощности, а именно 1.„Може ли да се приеме посочения в подписан от клиента договор за доставка на електрическа енергия, сключен при действието на Наредба №6/2004г. /отм./ размер на предоставената мощност, за размер на договорена предоставена мощност по смисъла на чл.32 и следващите и ДР на същата наредба за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа преди 1999г., за които не е правено проучване на условията за присъединяване?”; 2.„Може ли да се даде преимущество на договор между присъединено към електроразпределителната мрежа лице и дружество без никаква лицензия по ЗЕЕЕ /отм./ от периода на действието на ЗЕЕЕ /отм. преди 2003г./, когато дейностите по разпределение и доставка на електрическа енергия не са били разделени, пред изричен писмен договор от период след образуване и лицензиране на енергийно дружество – краен снабдител /след 2007г./ с предмет, който е нормативно регламентиран по различен начин?” и 3.„Чия следва да е инициативата за договаряне на размера на предоставената мощност, когато обектът е присъединен преди 1999г. /преди приемане на ЗЕЕЕ /отм./ и Наредбата за присъединяване към преносната и електроразпределителната мрежи на производители и потребители /Н., обн. ДВ бр.40 от 16.05.2000г. отм./, когато след тази година не е направено проучване на условията за присъединяване нито при действието и по реда на Н./отм./, нито при действието и по реда на Наредба №6/2004г./отм./?”, не могат да обосноват наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. И в трите въпроса касаторът е включил твърдения за обстоятелства, които не са обсъждани от въззивния състав и които не са обусловили изводите на съда относно правната стойност на сключеното между страните споразумение при констатираната липса на искане от потребителя за промяна на „предоставената мощност”. В предмета на спора, очертан с исковата молба, както и в доклада по чл.146 ГПК, не са посочени обстоятелствата /като спорни или безспорни/ за това дали обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа преди 1999г., дали към датата на присъединяване е било правено проучване на условията за присъединяване и дали по време на действието на ЗЕЕЕ /отм./ дружеството е било без лицензия. Тези обстоятелства не са взети предвид от въззивният състав за формирането на решаващата му воля. Ето защо така формулираните от касатора три материално правни въпроса се явяват относими за правния спор /за правилното му решаване по същество, което не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК//, но не са значими за конкретния спор по см. на чл.280 ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че въпросите подлежат на възможно уточняване от страна на касационния състав с оглед разясненията в т.1 от ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГТК /като бъдат изключени всички условности, посочени от касатора/, то в този случай не би била налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като разпоредбите на чл.32 и сл. от Наредба №6/2004г. /отм./ не са неясни, а правното значение на споразумението /като договор/ е винаги конкретно с оглед конкретните клаузи в него.
Въпросите в изложението, свързани с алтернативните изводи на съда относно необходимостта за реално предоставяне на уговорената електрическа мощност, както и относно задължението на касатора за доказване, че е предоставил уговорената мощност, а именно: 4.„Има ли отношение към установяване на размера на договорената мощност обстоятелството дали същата е реално предоставяна през процесния период или същата се дължи според предварително договореното между страните и с оглед принципната готовност за престиране?”и 5.„Съответно на правилата на ГПК ли е да се постави в доказателствена тежест на една от страните по делото определено обстоятелство за пръв път във въззивното решение, без това да е сторено в доклад по делото от първа инстанция и без в тази връзка да е имало въззивно оплакване?”, са значими за допълнителните съображения за уважаване на исковата претенция и в тази връзка отговарят на характеристиката на въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. Сами по себе си обаче тези въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като доколкото не са налице предпоставките за допускане на касация спрямо другия основен извод /че меродавно за размера на таксата е обстоятелството, че посочената „предоставена мощност” в Приложение №2 към договора от 10.01.2001г./, отговорът на поставените въпроси №4 и №5 не биха променили крайния резултат по съществото на спора. Отделно следва да се има предвид, че съществува само косвена връзка между влязлото в сила решение на по гр.д.№644/2014г. на РС Петрич /където твърдението на ищеца е за недоставена електроенергия/ и настоящото въззивно решение /в което е прието, че не е доказано съществуването на съоръжения за осъществяване на контрол и отчетност при регистрирането на стойностите на електрическите мощности/. В тази връзка и с оглед обстоятелството, че няма данни посоченото от касатора решение по гр.д.№931/2014г. на РС Кюстендил да е влязло в сила, в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка с поставения въпрос №4. Единствено процесуалноправният въпрос би могъл да бъде основание за допускане на касационно обжалване, но както бе посочено по-горе, същият не е относим за основния правен извод на въззивния съд по конкретното дело, въз основа на който е уважен иска.
Не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция в полза на ответното по касация дружество. С отговора на исковата молба пълномощникът на [фирма] представя договор за правна помощ и съдействие от 4.04.2016г., в който е отразено че е платено възнаграждение в размер на 1 080 лв. с ДДС по банков път, без да е представен банков документ. Съгласно т.1 от ТР №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат: – „при вписан в договора начин на плащане – по банков път”, само когато са представени доказателства за това. Непредставянето на такова доказателство с отговора на исковата молба обуславя неприсъждането на претендираните разноски за касационната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №41 от 14.02.2016г., постановено по в.гр.д.№816/2015г. по описа на Врачански окръжен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :