О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр. София, 17.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева търг. дело № 53412 по описа за 2015 г. на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.„З.“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 432 от 15.07.2015г. по в. гр. дело № 493/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 87 от 05.02.2015г. по гр. дело № 1906/2014г. на Пазарджишки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д.„З.“ срещу А. С. С. от [населено място], [улица]–, ет. 3, ап. 8, иск за приемане за установено съществуването на парично вземане в размер на 24 446 лв., представляващо главница по договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитите на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на вземане в размер на 1 056.12 лв., представляващо лихва за забава за периода от 04.10.2012г. до 20.06.2013 г., ведно със законната лихва от 21.06.2013г., съставляващи предмет на издадената заповед № 1558 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2357 по описа на Пазарджишки районен съд за 2013 г., като е осъден Д. „З.“ да заплати направените от ответника разноски в исковото производство пред двете съдебни инстанции.
Касаторът – ищец релевира неправилност на горепосоченото въззивно решение поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че заявката за второто плащане е следвало да бъде подадена от ползвателя в срок от 2 месеца, т.е. до 15.07.2012г., вместо в срок от един месец, тъй като разпоредбата на §5 ПЗР на Наредба № 9 от 03.04.2008 г., обн. ДВ, бр. 44 от 2013 г., е влязла в сила на 17. 05. 2013г., т.е. много след като е трябвало да бъде депозирана заявка за второ плащане и дори е издадена заповед № 03-160-РД/495 от 29. 09. 2012г., с която е отказано второ плащане, следователно тази разпоредба темпорално не намира приложение в настоящия случай. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което предявените установителни искове да бъдат уважени, като му бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело: „В какъв срок е следвало да бъде подадена заявката за второ плащане по процесния договор?“, по който въпрос сочи, че няма постановена от ВКС съдебна практика. Допускането до касационно обжалване според касатора ще спомогне за точното тълкуване на закона, което ще допринесе за отстраняване на непълнотата и неяснотата на приложимите материалноправни норми /§5 ПЗР на Наредба № 9 от 03.04.2008 г., обн. ДВ, бр. 44 от 2013 г. и чл. 24, ал. 2 от същата наредба в редакциите към датата на сключване напроцесния договор – 15- 05. 2009г. и обн. в ДВ бр. 60 от 2012г., в сила от 07. 08. 2012г./, резултат от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в исковия процес/ – А. С. С. подава писмен отговор, в който поддържа становище за недопускане на касационно обжалване поради неосъществени предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира сторените разноски в настоящото производство на основание чл. 38 ЗА вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК .
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 422 ГПК, с цена на обуславящия иск над 5 000 лева, но не са налице посочените от касатора общи и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 за допускане на касационно обжалване по същество по поставения правен въпрос.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на сключения между страните на 15. 05. 2009г. договор № 13/112/01266 за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитите на селските райони за периода 2007 – 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, фондът чрез разплащателната агенция – ищец е предоставил на ответника договореното първо плащане в размер на 24 446 лв., като е отказал второто договорено плащане също в размер на 24 446 лв. поради това, че не е подадена заявка за второто плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г.. Счел е, че ответникът е подал заявка за второто плащане с изискуемите документи по процесния договор в приложимия по казуса двумесечен срок, поради което не са налице основания за връщане на предоставената финансова помощ по първото плащане от ответника – изправна страна по договора, т.е. предявените установителни искове след проведено заповедно производство са неоснователни. Горните изводи са направени въз основа на §5 от Преходните и заключителни разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., обнародван в ДВ, бр. 44 от 2013г. и в сила от 17.05.2013г., приложим и по договорите за отпускане на финансова помощ, сключени след 25 април 2008 г., измежду които попада и процесният договор, сключен на 15. 05. 2009г., според която заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретния правен спор и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и/или 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед общия и допълнителните критерии, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК, за селекция на касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В изложението към касационната жалба на ищеца не е формулиран правен въпрос, който да удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Зададеният въпрос: „В какъв срок е следвало да бъде подадена заявката за второ плащане по процесния договор?“ е фактически, а не правен, т.е. относим към обуславящите правни изводи на решаващия съд във въззивното решение. По същността си той представлява оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и като такова е неотносим към производството по чл. 288 ГПК, а подлежи на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неформулирането на правен въпроси от значение за изхода на настоящия правен спор от касатора е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглежда соченото допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
Съгласно т. 4 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Приложимите към процесното правоотношение материалноправни норми /§5 ПЗР на Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. вр. с чл. 24, ал. 2 от същата наредба/ не са непълни, неясни или противоречиви, за да обусловят необходимост от тълкуване от значение за развитието на правото, нито по тях е постановена съдебна практика, нуждаеща се от актуализиране или корективно тълкуване. Поради това не е осъществено и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника разноските, направени в настоящото касационно производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 1 295. 06 лв., съставляващи хонорар за един адвокат, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалвано на атакуваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 432 от 15.07.2015г. по в. гр. дело № 493/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав.
ОСЪЖДА Д. „З.“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на адв. Т. В. с адрес: [населено място], ул. „цар Ш.“ № 2, ет. 2, осъществявал безплатно процесуално представителство спрямо ответника А. С. С., сумата 1 295. 06 лв. – хонорар за един адвокат пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: