О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр. София, 17.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2439/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Д. М. и Т. Д. М., както и на К. Д. Б. срещу въззивно решение № 373 от 19.03.2018г., постановено по гр.д.№ 326/18г. на Пловдивския окръжен съд, VІ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С първата жалба решението се обжалва изцяло, а с втората жалба само в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл.36, ал.1 ЗН е постановено задържане от касатора на два недвижими имота, предмет на завещателно разпореждане.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е отменил решение № 4112 от 24.11.2017г. по гр.д.№ 12559/16г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.30, ал.1 ЗН и е постановено на основание чл.36, ал.1 ЗН задържане от заветника на недвижимите имоти, предмет на завещателно разпореждане и вместо това е отхвърлил предявените от С. Д. М. и Т. Д. М. против К. Д. Б. искове с правна квалификация чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Т. Д. М. със саморъчно завещание от 11.11.2011г. в полза на К. Д. Б. и за възстановяване на запазените части на ищците от неговото наследство в размер на по 1/4 ид.част, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Д. М. и Т. Д. М. против К. Д. Б. искове за делба на недвижими имоти – апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, с идентификатор **** по КККР на [населено място] и апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с идентификатор **** по КККР на [населено място].
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство С. Д. М. и Т. Д. М. са наследници по закон на Т. Д. М., починал на 12.08.2015г., като преки низходящи на починалия преди него негов син Д. Т. М. и че те са приели наследството по опис. Със саморъчно завещание от 11.11.2011г. Т. Д. М. е завещал на ответника К. Д. Б. процесните два апартамента, заедно с всичката покъщнина и влога му в ДСК. Към момента на смъртта си наследодателят е притежавал тези два апартамента на стойност съответно от 84 100 лв. и 96 200 лв.; по 25/419 ид.части от ПИ № **** с площ от 419 кв.м. и ПИ № **** с площ от 510 кв.м., находящи се в [населено място], [улица] на стойност съответно 4 800 лв. и 5 800 лв.; банков влог в “Първа инвестиционна банка”АД в размер на 160 000 лв., три банкови влога в “Банка ДСК” ЕАД в общ размер 30 059,12 лв. и движими вещи, находящи се в двата апартамента на стойност 4170 лв., като стойността на имуществото към момента на смъртта му е 385 129,12 лв., а запазената част на всеки от ищците възлиза на 96 282,28 лв. /по 1/4 ид.част от наследството/. Независимо от обстоятелството, че първоинстанционният съд не е дал срок на ответницата да заяви кои имоти желае да задържи съгласно правилото на чл.34 ЗН, въззивният съд е приел, че в случая този пропуск е без значение, тъй като с представена по делото молба изборът е направен, като от цялото завещано ? имущество същата е предпочела да задържи двата недвижими имота. С оглед на това съдът е приел, че следва да се процедира както при завет /дарение/ на един имот и тъй като стойността на завещаните два имота възлиза на 180 300 лв., а разполагаемата част на наследодателя е равна на стойността на запазените части на ищците – 192 564,56 лв., е направен извод, че запазените части на ищците не са накърнени от направения в полза на ответницата завет и предявените искове по чл.30 и чл.69 ЗН са приети за неоснователни. В допълнение е посочено, че не е допустимо за първи път с въззивната жалба ответницата да прави искане за задържане до определен размер и на влоговете, предмет на завета, след като правото по чл.34 ЗН вече е било надлежно упражнено пред районния съд, а дори да се приеме, че това е възможно, доколкото задържаната сума е до размера на разполагаемата част на наследодателя, а не я надхвърля, крайните изводи на съда пак биха били същите.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите С. Д. М. и Т. Д. М. сочат, че въззивният се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1. При предявен иск за делба на недвижими имоти по чл.34, ал.1 ЗС, по реда на чл.341 и сл.ГПК във връзка с иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочена спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване, следвало ли е съдът да даде срок на лицето по завещанието – кой имот предпочита да задържи при накърнена запазена част на законния наследник, при положение, че това лице в отговора по чл.131 ГПК и в първото по делото заседание е заявило, че е съгласно да се извърши делба на недвижимите имоти и с допълнителна молба в следващото заседание уточнява, че задържа един имот и едва след третото заседание заявява, че задържа и двата имота; 2. Допустимо ли е в четвъртото заседание на 13.07.17г. да се приема молба, с която се иска задържане и на двата недвижими имота, след като преди това лицето е заявило, че задържа единия имот; 3. Как ищците биха получили запазената си част в натура от недвижимите имоти, предмет на настоящото дело, ако се приемат мотивите и съображенията на ПРС и ПОС при нейното възстановяване; 4. Допустимо ли е при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН обикновената покъщнина от домакинството на наследодателя да бъде трансформирана от съда в движими вещи и да бъде включена в наследствената маса, без дори да е доказано съществуването й, което е в разрез с теорията и практиката и 5. Допустимо ли е при оформянето на запазената част де се включва влога в размер на 160 000 лв., а в същото време при оформянето на разполагаемата част да не се включват влоговете, предмет на завещанието и получени от ответницата.
Ответникът по тази жалба изразява становище за нейната неоснователност.
В изложението на касатора К. Д. Б. се поддържа, че окръжният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
В случая последният поставен в изложението към жалбата на С. Д. М. и Т. Д. М. въпрос, конкретизиран и уточнен от съда съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения, а именно – при преценка основателността на иска по чл.30, ал.1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл.34 ЗН следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на имуществото, което заветникът желае да задържи, обуславя изхода на спора, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На поставените първи два свързани въпроса в изложението евентуално ще бъде даде даден отговор с решението по съществото на жалбата, а по останалите два въпроса във въззивното решение липсва произнасяне, поради което същите не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване.
Независимо от обстоятелството, че поставеният по-горе въпрос се отнася до иска по чл.30, ал.1 ЗН, изходът на спора по този иск обуславя и изхода по останалите искове, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол изцяло.
В изложението към втората жалба не е формулиран правен въпрос, което според дадените в т.1 на посоченото тълкувателно решение разяснения е задължение на кастора и непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК, нито в случая са налице предпоствките на чл.280, ал.2 ГПК.
На касаторите С. Д. М. и Т. Д. М. следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 100 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 373 от 19.03.2018г., постановено по гр.д.№ 326/2018г. на Пловдивския окръжен съд, VІ с-в.
У к а з в а на касаторите С. Д. М. и Т. Д. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 100 лв. и да представят вносния документ по делото, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: