2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 21.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 556/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], със седалище [населено място] срещу определение № 97 от 21.04.2012 г. по т.д.№ 317/2012 г. на Върховен касационен съд, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу решение № 437 от 23.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 6983/2011 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му.
Ответникът [фирма], [населено място] в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във връзка с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Частната жалба по същество е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение предходният състав на ВКС, ІІ т.о. е посочил, че въззивното решение е постановено по обективно съединени искове с цена на всеки един от тях до 10 000 лв., поради което съгласно чл.280, ал.2 ГПК същото е изключено от касационен контрол.
Определението е правилно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010 г./. Тълкуването на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, според който по действащия до изменението на чл.280, ал.2 ГПК процесуален ред се приключват висящите производства, без тази висящност да е обвързана от законодателя с момента на сезирането на съд с искане за разрешаване на конкретен спор налага извода, че цитираната преходна разпоредба не визира висящите производства въобще, а само висящите в касационната инстанция. В конкретния случай касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно решение по търговско дело с цена на всеки един от обективно съединените искове под 10 000 лв. е подадена на 01.03.2012 г., т.е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр.100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост. До същия извод е достигнал и предходният тричленен състав, поради което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 97 от 21.04.2012 г. по т. д. № 317/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, II т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: