О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 21.01. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………. и с участието на прокурора .…………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 6 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10369 от 30.ХІ.2018 г. на „ВЕИ Строй” ЕАД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 593 на предходен тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 1.ХІ.2018 г., постановено по т. д. № 1988/2018 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на това дружество срещу постановеното в производство по чл. 288 ГПК определение № 38/18.VІ.2018 г. на състав на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о. по т. д. № 29/2018 г. С последното не е било допуснато касационно обжалване на решение № 1977/24.VІІІ.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, постановено по т. д. № 182/2017 г.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, търговецът настоящ частен жалбоподател претендира отменяването му, а така също „и отказа на ВКС да се произнесе по подадената касационна жалба и се даде ход на делото по допускане на касационното обжалване”.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно производство пред ВКС, настоящата частна жалба на „ВЕИ Строй” ЕАД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
В процесния случай предходният тричленен състав на ВКС е приел, че частна жалба срещу определение, постановено в касационно производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на съответното въззивно решение, се явява процесуално недопустима: доколкото правото на касационна жалба на страната е едно, независимо дали то е било упражнено чрез множество депозирани от нея касационни жалби в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от един или няколко нейни пълномощници.
Като правилен /законосъобразен/ този решаващ правен извод ще следва да бъде споделен.
Съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК, в сила влизат решенията, по които касационна жалба не е допусната за разглеждане, а наличието на влязло в сила решение налага зачитането му: като задължително, според точния смисъл на чл. 297 ГПК, не само за съда, който го е постановил, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Ето защо, предвид на осъществилото се в процесния случай изчерпване на инстанционния ред за атакуване на конкретно въззивно решение, определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване не попада в нито една от двете категории определения, визирани в текста на чл. 274, ал. 1 ГПК. От друга страна, според мотивите към т. 1 на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, а обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. То се извежда допълнително и от въведеното задължително приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт /освен ако жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособност/. Съответно ВКС не е длъжен и не може да извежда релевантния правен въпрос от твърденията на касатора, нито от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, защото противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната по касация страна, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Следователно прекомерно „засилване на служебното начало във вреда на ответната по касация страна” не следва да се позволява и в хипотезата на подадени в пределите на едномесечния преклузивен срок няколко касационни жалби от една и съща страна по делото, посредством порочно отделно процедиране по всяка една от тях.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 593 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от датата 1.ХІ.2018 г., постановено по ч. т. д. № 1988/2018 г.
Определението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2