О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
Гр.София, 21.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1142/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Техносистем инженеринг“ ЕООД Пловдив против Решение № 358/12.12.2017 г. по в.т.д.№ 412/2017 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено Решение № 128/19 април 2017 г. по т.д.№ 146/2015 г. на Старозагорския окръжен съд. С него дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на „Тиди“ ЕООД Стара Загора сумата 42 719,12 лв., от които 37578,40 лв. неплатена цена на извършени услуги по фактура 324/10.2014 г., ф-ра 332/19.12.2014 г. и проформа ф-ра № 1/5.02.2015 г., 5140,72 лв. лихва за забавено плащане на услугите за времето от датата на падежа им до датата на плащането им ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30 април 2015 г. до окончателното й плащане и 7502 лв. съдебни и деловодни разноски. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.248 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т.3 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на ОЧЕВИДНА НЕПРАВИЛНОСТ по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска за заплащане на възнаграждение за извършена услуга – безразрушителен дефектоскопски контрол на метални заваръчни шевове в изпълнение на заявки по рамков договор.
В срока за отговор на жалбата ответникът по касация „ТИДИ“ ЕООД изразява становище, че не са налице сочените основания за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Пловдивския АС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд е приел, че обективно съединените искове с правно основание чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са доказани по основание и размер, ищцовото дружество е изпълнило възложения контрол за качество на заваръчни шевове на метални изделия в обема и обхвата на възложеното със заявките и съобразно изискванията на утвърдените стандарти за безразрушителен дефектоскопски контрол на метални заваръчни шевове, както и в съответствие с акредитираните му работни процедури от ИС „БСА“ за визуален, капилярен и радиографичен метод. Изводите му се основават на заключение на единична съдебнотехническа експертиза, както и на част от констатациите на тройна СТЕ, относими към предмета на спора, на данни от неоспорените надлежно приети писмени доказателства и на заключение на съдебносчетоводна експертиза, възприето като обективно и компетентно. Обсъдени са своевременно заявените от ответника релевантни за спора възражения за некачествено изпълнение на услугата, както и всички редовно заявени и поддържани пред въззивната инстанция доводи на двете страни доводи, от които зависи правилното разрешаване на спора. Заключил е, че възложената работа е приета от ответника и същият дължи претендираната от изпълнителя неплатена част от фактурираното възнаграждение. Споделил е напълно изводите на първоинстанционния съд, че при изпълнението на контрола над изделията ищецът е действал и изготвял изисканите документи в съответствие с акредитацията си и при спазване на стандартите и работните процедури, че констатираните от тройната СТЕ недостатъци не се отнасят до пряката технологична работа на органа за контрол, а до гарантиране на неговата безпристрастност и архивиране на документите. За уважаването на обективно съединените искове е изложил и свои съображения.
В касационната жалба и изложението към нея не са формулирани правни въпроси, значими за изхода на спора, обусловили решаващата воля на съда за потвърждаването на осъдителното първоинстанционно решение.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съобразно мотивите към т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не се сочи разрешен от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, а допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено, касаторът не излага съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива правна уредба, поради което следва да се приеме, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съдът не е длъжен и не може да извежда правен въпрос, значим за изхода на делото, от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на ОЧЕВИДНА НЕПРАДВИЛНОСТ по смисъла на чл.280 ал. 2 пр. 3 ГПК. Квалифицираната форма на неправилност е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, каквато се поддържа в случая, довели до постановяване на неправилен въззивен акт.
В процесния случай обжалваното въззивно решение не е постановено при явна необоснованост, породена от грубо нарушение на правилата на формалната логика, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Във всички останали случаи евентуални грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, произтичащи от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1, т. 1 – т. 3 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че въззивното решение на Пловдивския АС не е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, нито е постановено в грубо нарушение на закона.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 358/12.12.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 412/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Техносистем инженеринг“ ЕООД Пловдив да заплати на „ТИДИ“ ЕООД Стара Загора сумата 2500 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: