О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 21.01.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3021/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. П. от [населено място], лично и като управител на „Б. ПП“ Е., [населено място] срещу определение № 86 от 17.10.2019 г. по т. д. № 1579/2018 г. на Търговска колегия на Върховен касационен съд, Първо отделение, с което е прекратено като недопустимо производството по посоченото дело, образувано по искове по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 и чл. 47, ал. 2 ЗМТА на настоящите частни жалбоподатели за отмяна на арбитражно решение от 11.11.2014 г. по в. а. д. № 285/2014г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на първия тричленен състав, че ищците са узнали за арбитражното решение на 05.10.2018 г., когато им е връчен препис от разпореждането по т. д. № 5167/2015 г. на СГС, VІ-3 състав за издаване на изпълнителен лист въз основа на същото. Частните жалбоподатели твърдят, че за издаването на изпълнителния лист са узнали от връченото на П. Д. П. чрез работодателя му запорно съобщение по и. д. № 20158560403284 на ЧСИ Б. Б. с район на действие СГС, в което обаче не е бил посочен номерът на търговското дело, по което е издаден изпълнителният лист. Според тях, за начало на срока не може да се счете и подадената молба до СГС за издаване на препис от арбитражното решение, тъй като с нея само е заявено искане за издирване на делото, по което е постановено издаването на изпълнителен лист. Релевират изрично оплакване и срещу становището на съдебния състав, че предявяването на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е обвързано със спазването на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
Освен това, в частната жалба са изложени доводи в подкрепа на заявените в исковата молба конкретни основания за отмяна на атакуваното арбитражно решение, които са неотносими към предмета на настоящото производство. Направено е и искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго удостоверение от Окръжен съд – Стара Загора, в което да се посочи дали разпореждането за издаване на изпълнителен лист е получено от частните жалбоподатели.
Ответникът по частната жалба – „О. И.“ ЕАД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 19.12.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да прекрати производството по делото, образувано по искова молба на П. Д. П. от [населено място], лично и като управител на „Б. ПП“ Е., за отмяна на арбитражно решение от 11.11.2014 г. по в. а. д. № 285/2014г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена извън преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
С оглед заключението на допуснатата по делото графическа експертиза, съдебният състав е счел, че представените по делото дубликати на известия за доставка на пощенски пратки (оригиналите на същите са изгубени по вина на пощенските служители) не установяват отразеното в тях обстоятелство, че препис от арбитражното решение е връчен на П. Д. П. на датата 18.11.2014 г., доколкото подписът не е положен от това лице. Независимо от това обаче, е приел, че ищците са узнали за арбитражното решение в по-ранен от сочения от тях момент. По-конкретно, предвид данните от приложеното т. д. № 1567/2015 г. на СГС, VІ-3 състав, че препис от постановеното по това дело разпореждане от 17.09.2015 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на процесното арбитражно решение е връчен редовно на П. Д. П. и на „Б. ПП“ Е. на 05.10.2015 г., първият тричленен състав е направил извод, че именно на тази дата ищците са узнали за проведеното арбитражно производство и за постановеното в него арбитражно решение и, при проявена грижа за защита на правата си, са разполагали с възможността да получат препис от това решение непосредствено след като са разбрали за арбитражното производство срещу тях, като от бездействието си същите не могат да черпят права и да поставят началото на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА в зависимост от момента, в който са пожелали да се запознаят със съдържанието на решението.
Според предходния тричленен състав на ВКС, доказателство, че ищците са знаели за арбитражното решение преди получаването му на 14.02.2018 г., е и подадената от тях молба от 18.01.2018 г. по т. д. № 1567/2015 г. на СГС, VІ-3 състав, съдържаща твърдението за издаден изпълнителен лист „на основание решение по арб. дело № 285/2014 г. на АС при Б.“. И спрямо тази дата обаче, исковете са счетени за просрочени, тъй като са предявени на 03.05.2018 г., т. е. предявени са след 3-месечния преклузивен срок.
Като неоснователно е преценено твърдението на ищците, че нищожността на арбитражното решение може да бъде релевирана безсрочно, като е застъпено становището, че установеният в чл. 48, ал. 1 ЗМТА срок е относим за всички предвидени в чл. 47 ЗМТА искове – за защита както срещу неправилните, така и срещу нищожните решения.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.
При преценката относно спазването на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА първият тричленен състав на ВКС напълно обосновано е приел, че ищците са узнали за арбитражното производство срещу тях и за постановеното в него арбитражно решение на датата 05.10.2015 г., когато лично ищецът П. П. е получил препис от разпореждането от 17.09.2015 г. по т. д. № 1567/2015 г. на СГС, VІ-3 състав за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. Това разпореждане съдържа както номера на търговското дело, по което е издаден изпълнителният лист, така и номера на арбитражното дело, по което е постановено атакуваното арбитражно решение, а също и самото решение – посочени са конкретно страните по спора и сумите, които ответниците (настоящи частни жалбоподатели) са осъдени да заплатят на „О. И.“ ЕАД. С оглед на това, правилен е изводът в обжалваното определение, че ищците са узнали за арбитражното решение още на 05.10.2015 г. и че именно от този момент, а не от фактическото му получаване, следва да бъде изчисляван срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА за атакуване на същото по реда на чл. 47 ЗМТА. Аргумент в тази насока е и депозираната от пълномощника на ищците молба до СГС от 18.01.2018 г. за издаване на препис от арбитражното решение, в която изрично е посочен номерът на арбитражното дело – № 285/2014 г. на Арбитражен съд при Б..
Що се отнася до искането на частните жалбоподатели за издаване на удостоверение с цел снабдяване с друго удостоверение от Старозагорски окръжен съд, същото не следва да бъде уважено, доколкото доказателства за връчването на препис от разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 17.09.2015 г. (неправилно частните жалбоподатели посочват като дата на разпореждането 16.10.2015 г.) се съдържат в самото т. д. № 1567/2015 г. на СГС, VІ-3 състав – неоспорени разписки за връчване в оригинал (лист 22 и 23), в които ясно е посочено, че преписът е получен лично от П. П..
На последно място, изцяло следва да бъде споделено и становището на предходния тричленен състав, че допустимостта на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на арбитражното решение също е предпоставена от спазването на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
В чл. 47, ал. 1 ЗМТА са посочени изчерпателно основанията, при наличие на които може да бъде отменено арбитражното решение. С разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, приета през 2017 г. (ДВ, бр. 8/2017г.) е предвидена възможност и за прогласяване нищожността на арбитражното решение, когато същото е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж. Съгласно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. С оглед систематичното място на тази разпоредба, следва да се приеме, че установеният в нея преклузивен срок е относим както за исковете за отмяна на арбитражните решения, така и за исковете за прогласяване на тяхната нищожност. Поддържаното от частните жалбоподатели становище, че исковете по чл. 47, ал. 2 ЗМТА не са обвързани със срок, е в явно противоречие със закона и по-конкретно с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвиждаща изрично срок за сезирането на съда с иск срещу арбитражното решение. Следва да се отбележи, че по отношение на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е неприложима разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, според която нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Тази разпоредба е относима единствено за съдебните, но не и за арбитражните решения. Арбитражното производство, в т. ч. и атакуването на арбитражното решение, е предмет на специална регламентация – Закона за международния търговски арбитраж, поради което правилата на исковия процес, съдържащи се в Гражданския процесуален кодекс, не могат да намерят приложение.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски (адвокатски хонорар) е неоснователно предвид липсата на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 86 от 17.10.2019 г. по т. д. № 1579/2018 г. на Търговска колегия на Върховен касационен съд, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: