3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр.София,
22.01.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. № 5096 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 2228 от 24.08.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 751/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 17125 от 14.06.2017 г. за допълване на определение № 1084 от 21.04.2017 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 10978 от 11.10.2016 г. по гр.д. № 10906/2016 г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска.
Частният жалбоподател – Р. Де Ф. С. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. А., поддържа доводи за неправилност на определението на окръжния съд и моли за неговата отмяна и за произнасяне по всички в наведени в частната жалба твърдения и основания за неправилност на първоинстанционното определение.
Ответникът по жалбата – П. А. П. с адрес в [населено място], чрез процесуален представител адв. А. Т., в писмено становище оспорва жалбата, като излага съображения по правилността на определението. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред въззивния съд е било образувано по частна жалба на Р. де Ф. С., чрез адв. М. А., срещу първоинстанционно определение № 10978, постановено на 11.10.2016 г. по гр.д. № 10906/2016 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от П. П. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с решение от 01.03.2013 г. по гр.д. № 13188/2012 г. на СРС мерки относно упражняване на родителските права на децата А. П. и Й. П. поради оттегляне на иска. С въззивно определение № 1084 от 21.04.2017 г., чието допълване е поискала жалбоподателката, съставът на Варненския окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт.
При тези данни въззивният съд е приел, че съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, но за да може да се реализира това право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Прието е, че не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като съдът е потвърдил първоинстанционното определение, а допълване на съобразителната част на съдебния акт /мотивите/, не може да се извърши по реда на чл. 250 ГПК.
Определението е правилно.
Производството по чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на решенията и определенията на съдилищата е приложимо в случаите, когато с диспозитива на съдебния акт, съдът не е дал разрешение на целия спорен предмет по делото. Предметът на делото се определя от исковата молба, съответно от жалбата или частната жалба в частните производства. Когато съдът потвърждава определението на долустоящия съд, както е в конкретния случай, той оставя без уважение жалбата, насочена срещу това определение и в този случай се произнася с целия спорен предмет. Правилно въззивният съд е изложил съображения, че мотивите на определението не подлежат на допълване по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на съдебния акт съдът излага доводи и правни съображения в подкрепа на формираната правораздавателна воля, последната обаче се обективира единствено в разпоредителната част на акта /диспозитива/. Жалбоподателката не излага надлежни оплаквания в какво точно се състои непълнотата на определението на Варненския окръжен съд и по кое нейно искане съдът не е изразил воля. Поради това, молбата за допълване на определението на въззивния съд правилно е оставена без уважение и същото следва да бъде потвърдено .
При този изход на делото разноски за настоящото частно производство, сторени за адвокатско възнаграждение и защита пред касационна инстанция, следва да бъдат присъдени в полза на ответника по жалбата – П. А. П. в поискания размер от 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2228 от 24.08.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 751/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 17125 от 14.06.2017 г. за допълване на определение № 1084 от 21.04.2017 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 10978 от 11.10.2016 г. по гр.д. № 10906/2016 г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска.
ОСЪЖДА Р. де Ф. С. от [населено място] да заплати на П. А. П. от [населено място] сумата от 1000 лева – разноски, сторени за възнаграждение за един адвокат по частното производство пред касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: