О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 22.02. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 473 /2016 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК.
Образувано е по молба на Е. М. Б. за отмяна на влязло в сила решение от 01.02.2012 г. по гр.д. № 10802 /2011 г. на Софийски градски съд, ІІ – Б възз. с-в., с което 1) е потвърдено решение от 29.04.2011 г. по гр.д. № 24885 /2010 г. ,в частта, с която са уважени искове на [фирма] срещу молителя с правно основание чл.124,ал.1 вр. чл. 415 вр. чл.422 ГПК – че молителят дължи на [фирма] сумата 311.01 лева за незаплатена топлинна енергия за периода от м. август 2007 г. до м. април 2009 г., както и сумата 45.09 лева изтекли лихви върху тази сума и законна лихва върху главницата от 7.10.2009 г. до окончателното изплащане и Е. М. Б. е осъден за разноски в размер на 242.04 лева и 2) с което въззивното решение е отменено в останалата част, с която исковете са отхвърлени и вместо това е признато за установено, че Е. М. Б. дължи на А. С. А. и сумите 399.46 лева незаплатена енергия за периода м. октомври 2006 г. – м. юли 2007 г. със законната лихва от 07.10.2009 г. и 119.83 лева лихва за посочения период и Е. М. Б. е осъден да заплати на [фирма] 477.96 лева разноски.
В уточнителните молби се твърди, че са налице основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ш т.5 ГПК. твърденията са следните: В първата инстанция поради нарушаване на процедурата за участие на молителя СРС „е отминал без да се съобрази с тях” няколко искания за събиране на доказателства – задачи към съдебно техническа експертиза и към съдебно-счетоводна експертиза. СРС е допуснал съдебни експертизи в нарушение на правилата на ГПК (чл.8, чл.9, чл.156,ал.4, чл.195,ал.1 ГПК). Освен това заключенията са изготвени въз основа на материали, които в по-голямата си част не се намират по делото. Заключенията са незаконосъобразни. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушения в пасивната легитимация на ответника. СРС е констатирал, че Е. М. Б. не е собственик. Т.е. няма как в процеса такова лице да е гавна страна – ответник. Нарушени са правилата за призоваване на Е. Б. като въззивник за с.з. насрочено за 31.01.2011 г. Така Е. Б. вследствие на нарушаване на правилата за редовно призоваване е лишен от възможност да участва по делото и не е бил редовно представляван и не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Насрещната страна [фирма] не е подала писмен отговор на молбата за отмяна.
По наличието на предпоставките за допустимост, които обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК, настоящият състав на съда намира следното:
В молбите на Е. М. Б. не се съдържат твърдения за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1 ГПК, а доводи за неправилност на решението (за съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон), които не попадат нито в основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, нито в някое друго от основанията, предвидени в чл.303,ал.1 ГПК за отмяна на влязло в сила въззивно решение. Образуване на производство за отмяна по чл.303,ал.1 ГПК въз основа на такива доводи за неправилност на решението е недопустимо.
Твърденията за нарушаване на правилата за призоваване на молителя за съдебно заседание попадат в хипотезата на чл.303,ал.1 т.5 ГПК. Но молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на това основание не е подадена в тримесечния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.5 ГПК. В. решение не подлежи на обжалване и съгласно чл.296,т.1 ГПК е влязло в сила с постановяването му на 01.02.2012 г.. От този момент Е. Б. е могъл да узнае решението при положена дължима грижа. Оттогава е започнал да тече и срокът за подаване на молбата за отмяна на основание чл. 305,ал.1, т.5 ГПК и е изтекъл в края на първия присъствен ден, който следва 01.05.2012 г.
Е. Б. уточнява за пръв път с писмена молба на 18.05.2014 г. по приложеното гр.д. № 42254 /2013 г. на СРС, г.о., 24 с-в., че иска отмяна на влязло в сила решение, поради което и производството по това дело, образувано като исково, е прекратено. 18.05.2014 г. е датата на първата представена от Е. Б. молба за отмяна. Но дори да се приеме, че с тази и последващи молби са отстранени нередовности в исковата молба по гр.д. № 42254 /2013 г. на СРС, тя е подадена на 09.10.2013 г. – също след изтичане на преклузивния срок по чл. 305,ал.1, т.5 ГПК
Крайният извод е, че молбата на Е. М. Б. за отмяна на влязло в сила решение от 01.02.2012 г. по гр.д. № 10802 /2011 г. на Софийски градски съд, ІІ –Б възз. с-в. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е доказал да е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молба на Е. М. Б. за отмяна на влязло в сила решение от 01.02.2012 г. по гр.д. № 10802 /2011 г. на Софийски градски съд, ІІ – Б възз. с-в., с посочени основания чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.